Възрожденският българин, неговият характер и стереотипи и читателската му култура са се определяли от няколко основни фактора: 1. Консерватизъм и затвореност в рамките на рода и семейството – за възрожденския българин в консерватизма

Към средата на 19 век се оформят трите пласта на нашата интелигенция. Първият пласт – нисшето съсловие на нашата интелигенция, съставено от попове,монаси от местните църкви, учители от училищата, читалищни деятели, които

Вътрешен печат ( в границите на Османската империя) – периоди: 1. Списание „ Любословие“ (1842г.-1844г.-1846г.); „Български орел“ 1846-47г., Лайпциг, редактор Иван Богров; „Цариградски вестник“ 1848г-1862г., редактори Иван Богоров и

Емигрантската преса се дели на три периода. Първият период е доминиран от появата на нов тип печат. Времево тя се изразява през 60-те години на 19 век. На първо място трябва да се поставят вестниците „Българска старина”, „Бранител”,

Този период също се дели на три периода: 1. От 1879 до 1912 година – ускорено развити във всички сфери на обществения живот. Увеличаване ръста на грамотността. Развитие на градската култура. Например през 1880 година грамотното

Ако по време на Възраждането общия брой на периодичните издания е 107, то в периода от 1878 до 1944 год. масива е 10 200. Това е първата основна разлика спрямо възрожденския период. Втората главна разлика е, че след Освобождението за

През първите следосвобожденски десетилетия българският печат е групиран около двете партии, които са в учредителното събрание – либерали и консерватори. Така да се каже разрояването на печата в края на 19 век е рожба на двете

Българската журналистика през този период се характеризира със следните основни особености: 1. Прекомерната патриотична екзалтация, която често е съчетана с загубване чувство за реалност. Лекомисленото поведение на пресата по

В продължение на шест години (от 1912 до 1918 година) България преживява три войни и две национални катастрофи. Националните идеали, които до този момент са обединявали и вдъхновявали – рухват. На преден план излизат остри промени,

Кризата на националното тяло между двете световни войни. През 20-те и 30-те години на XX век в националното ни битие започват да се развиват редица деструктивни процеси. Най-важните от тях са следните: първо – още от края на 19 век през