Огромен змей е лятото в пустините гори задъхан въздуха до смърт и слънцето гори върху къпините, къпините и нивите кипят.
Белите ни кърпи пеят сред житата, ой голямо златно слънце над света, огънят трепери кървав над сърцата и гори отдолу пламнала пръстта.
Ах, гърмят на небето големите, тъмните тъпани, равнините горят, и високо, и страшно над тях, като крави в нощта, като крави от блясък окъпани, идат облаци зли, и потъват просторите в прах.
* Конници * Съвест * Вълци * Гибел (Страшна смърт ли беше...) * В нивята * В кръчмата * Бежанци * Пролетен вятър * Дъжд * Утро (На слънцето запалената мутра...) * Любов * Жътва * Сватба