Огромен змей е лятото в пустините  гори задъхан въздуха до смърт  и слънцето гори върху къпините,  къпините и нивите кипят. 

Белите ни кърпи пеят сред житата,  ой голямо златно слънце над света,  огънят трепери кървав над сърцата  и гори отдолу пламнала пръстта.

Ах, гърмят на небето големите, тъмните тъпани,  равнините горят, и високо, и страшно над тях,  като крави в нощта, като крави от блясък окъпани,  идат облаци зли, и потъват просторите в прах. 

 * Конници    * Съвест    * Вълци    * Гибел (Страшна смърт ли беше...)    * В нивята    * В кръчмата    * Бежанци    * Пролетен вятър    * Дъжд    * Утро (На слънцето запалената мутра...)    * Любов    * Жътва    * Сватба