Исмено, сестро, нямат край бедите,     които наследихме от Едип*,     [* Едип, син на тиванския цар Лай и на Йокаста, след раждането му подхвърлен на планината Китерон. Не познавал истинския си баща, защото израсъл в двореца на коринтския цар Полиб. Когато възмъжал, отишъл при делфийския оракул да

ЕДИП     Деца, на древний Кадъм нови кълнове,     защо сте ми се сбрали и насядали,     със клончета молитвени обкитени*?     [* Молителите носели в ръце маслинови или лаврови вейки.]