Исмено, сестро, нямат край бедите, които наследихме от Едип*, [* Едип, син на тиванския цар Лай и на Йокаста, след раждането му подхвърлен на планината Китерон. Не познавал истинския си баща, защото израсъл в двореца на коринтския цар Полиб. Когато възмъжал, отишъл при делфийския оракул да
ЕДИП Деца, на древний Кадъм нови кълнове, защо сте ми се сбрали и насядали, със клончета молитвени обкитени*? [* Молителите носели в ръце маслинови или лаврови вейки.]