Посвещение     He c мисъл гордите да славя,     да забавлявам с пищен слог —     аз бих желал да ти представя     на вярна дружба скъп залог,

Живял дядо със своята баба     край морето синьо и дълбоко;     те живели в схлупена къщурка     цели тридесет и три години.     Старецът ловял със мрежа риба,

Не гордите ще забавлявам:     аз дружбата ценя и днес, —     бих искал тук да ти представя     залог за по-достойна чест;     залог за чиста и прекрасна     душа, изпълнена с мечта, —     поезия кипяща, ясна     и устрем горд на мисълта;     да бъде — и с ръка пристрастна

Аз помня чудното видение:     как ти пред мене прелетя,     като прекрасно мигновение,     като пречиста красота.

Любов, надежда, тиха слава,     каква преходна суета,     как бързо младостта минава,     като мъгла във утринта.     Но в нас желанието блика —

Тичат облаци, тъмнее;     грее скритата луна     и снегът летящ сребрее;     мрачна, мътна светлина.     Носи, носи ме шейната     и звънчето: дзън-н-н! звъни…