Тържествената приповдигнатост на словото е обусловена от жанрово-стиловите особености на одата. Монологът разширява своят автобиографичен смисъл и се превръща във философски размисъл за етичните норми на човешкия живот. В него се решава въпросът за нравствения дълг на личността към обществото. Тази творба е широка идейна подготовка към целия цикъл.

Централен образ на Вазовото творчество е Родината. Той има двупланов идеен строеж. В един кръг творби Отечеството се рисува като свръхценност, като максимално идеализиран свят: земя-подобие на небесния рай със славно далечно и близко героическо минало. Водещ в тях е адмиративният патос – възхвалата. В друг кръг творби българското се рисува в сатиричен план. Водещ в тях е изобличителният мотив за деформацията на героическите достижения и патриотични идеали на великото минало

УВОД Родната реч е живата памет за героизма и мъченичеството на нашия народ. Родният език е символ на безсмъртния български дух , на националните ни ценности. Затова според Иван Вазов посегателството срещу българската реч е опит за накърняване на националното ни самочувствие. В ответ на несправедливите нападки срещу родната реч поетът написва стихотворението ,,Българският език”. С него той защитава езика ни от хулите и клеветите и превръща творбата във възторжена възхвала на родното слово.

Иван Вазов е писателят, който в най-голяма степен въплъщава представата за български класик.Неговото творчество съдържа образци за трите литературни рода и за основните жанрове в тях. Идеен център във Вазовото творчество безспорно е темата за националното историческo битие. Историята на българския народ и на родината ни Вазов пресъздава в художествени образи и проектира в едно разнородно естетическо пространство – между трагичното и геройчното, между грозното, низкото и прекрасното, възвишеното

Животът през Възраждането е тема на много художествени произведения. Но едва ли има по-вдъхновено свидетелство, за писателски усет, национален колорит и дълбок поглед върху народопсихологията, от романа "Под игото".           На страниците на това малко по обем произведение оживява цял един свят - светът на българина, осъден на робство.

ООще приживе наричат Вазов "Патриарх на българската литература". Тази титла си остава най-краткото образно определение на неговото централно място в нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик.

Богатото многостранно творчество на Иван Вазов е сред най - забележителните по своята същност и значение явления в новата българска литература. Ярко свидетелство на народния живот, то носи най - прогресивните черти на съвременната ни литература - изключително жанрово, тематично и идейно богатство, неоспорими художествени

Още ранните рецензии за първата Вазова стихосбирка след Освобождението „Гусла" се откроява цикълът „Епопея на забравените". И досега този цикъл остава самотно извисен сред така богатата на национални постижения Вазова поезия. Най - лесно установима и често повтаряна причина за това е, че „Епопеята" отговаря на належащи народностни потребности.

Повестта е публикувана във в. „Зора“ 1885г. Тя е част от така наречените Сопотски спомени на Вазов, в които влизат още разказът „Хаджи Ахил“, романът „Под игото“ и първата Вазова повест „Митрофан и Дормидолски“. Подзаглавието на творбата е „Картинки от типове и нрави български в турско време“. По късно картинки е заменено с галерия.

„Чичовци“ е една от най-представителните литературни творби на Иван Вазов. Повестта насочва читателя към един отдавна изчезнал свят, който носи своята специфична и неповторима същност. В нея се описват нрави, взаимоотношения, бит речеви характеристики за епохата, от която са те.