Романа „Под игото" Иван Вазов пише в Одеса, далеч от родината, но нейният образ грее в творбата на патриарха на българската литература. Действието се развива най-вече в малкия подбалкански градец Бяла черква, чийто прототип е родният град на Вазов - Сопот. Героите в романа също имат своите първообрази сред близки на автора хора.

Романът „Под игото” разкрива атмосферата на българското възрожденско общество. Сюжетът обхваща период от една година, в който писателят наблюдава процеси и явления, характерни за живота на българите. Сред тях се откроява и отношението към новобългарското образование. Точно това е темата на XI глава от романа, озаглавена „Радини вълнения”.

Романът „Под игото” предизвиква огромния интерес на читателите повече от сто години не само поради правдиво изобразения живот на българите в последните години на робството. Особена „заслуга” имат и образите - силни, ярки, носещи духа на своето време. Макар че в творбата образът на чорбаджи Марко не е единственият художествен персонаж, той е събрал обичта на автора,

Иван Вазов започва да пише романа „Под игото” по време на принудителната си емиграция в Русия. Далеч от родината си, мисълта за нея не го напуска. Въображението на писателя ден след ден възкресява на белия лист преживяното в близкото минало и създава един вълнуващ свят, в чийто център стои подбалканското градче Бяла черква.

Разказът „Иде ли?" е вълнуваща творба, в която умело се преплитат личните преживявания и голямото историческо събитие (Сръбско-българската война). Писателят отбелязва реалната историческа действителност в едно изречение с конкретно посочване на датата (4 ноември 1885 година), но

През 1886 г. Вазов пише разказа „Стоянчо из Ветрен”. Няколко години по-късно, през 1891 г. творбата е редактирана и излиза в сборника „Повести и разкази” с новото си заглавие „Иде ли?”. Писателят е намерил най-точния израз на страданието, което носи войната и нейната безсмислена жестокост.

От много години Рада живее под един покрив с Хаджи Ровоама, която я е осиновила от дете, затова я наричат Рада Госпожина. Израснала е без бащина любов и без майчина грижа. Изпращат я в метоха за послушница, за да се подготви за монахиня. Обличат я в черни дрехи. Там Рада преподава в девическото училище на децата от първи клас.

Тази вечер е представлението на „Многострадална Геновева”, което обществото в Бяла черква очаква с нетърпение. Причината за това е, че непознатата драма за повечето млади е възпитавала вкуса на цяло едно поколение преди тридесет години. Всички са отдадени на подготовката за театралното събитие: богатите госпожи редят премените си, а бедните – продават прежда, за да си купят билет.

Иван Вазов (1850 - 1921) е роден в град Сопот на 27 юни 1850 г. в семейството на търговеца Минчо Вазов. Учи в родния си град, а после - в Калофер при известния учител Ботьо Петков (бащата на поета Христо Ботев) и в Пловдивската гимназия.

Името на Иван Вазов отдавна е станало символ на българщината. Няма друг поет в българската литература, изпял с такъв възторг песните си за „всичко българско и родно", пред което се прекланя и благоговее. Днес много от българите познават героите на националноосвободителните борби най-вече от стиховете на народния поет.