ПРОИЗВЕДЕНИЕТО           „Представлението“ е глава от романа „Под игото“ от Иван Вазов. В периода 1887 - 1889 г. Вазов е изгнаник в Одеса по политически причини. Спомените му за националноосвободителното движение и мъката по отечеството го подтикват да напише роман.

ПРОИЗВЕДЕНИЕТО „Радини вълнения“ е глава от романа „Под игото“. В сюжетното действие тя предшества главата „Представлението“ и е една от най-важните за изясняването на основните герои в романа. В нея се обрисува и първият сблъсък между Кириак Стефчов и Бойчо Огнянов.

„Под игото" от Иван Вазов е първият български роман. В него авторът разказва за бита, за радостите и тревогите на българите „В предвечерието на Освобождението". В богатото на сюжетни линии произведение са изградени образите на много герои

Ако главата „Представлението" разкрива театралния спектакъл като духовен празник и колективно преживяване на мечтата за свобода, то „Радини вълнения" също насочва вниманието към културно събитие, превърнало се в празник за жителите на Бяла черква.

Характеристика на герой е начинът, по който е изграден образът на герой в литературно произведение. Характеристиката може да бъде пряка и косвена.           Пряката характеристика се постига чрез авторовата реч, т.е. авторът направо говори за

Седемнайсета глава на романа „Под игото“ разказва за подготовката и провеждането на театрално представление в градчето Бяла черква. С нея Иван Вазов показва не само стремежа към свобода, който е обхванал българите в малкия град, но и жаждата им за просветление с помощта на изкуството.

Главата „Радини вълнения“ от романа разказва за много важно събитие от обществения живот на българите през Възраждането - провеждането на годишния изпит в училище, един акт, с който завършва учебната година.

В главата „Радини вълнения“ са представени няколко герои - Рада, Кириак Стефчов и Бойчо Огнянов. Най-пълно е представен образът на Рада Госпожина.

През целия си живот Иван Вазов изпитва необикновена обич към природата, която се превръща за него в траен източник на вдъхновение. Предхождащите го възрожденски поети изобразяват природата единствено като фон, на който се разгръщат основните мотиви в техните произведения.

Седемнайсета глава на романа „Под игото“ разказва за подготовката и провеждането на театрално представление в градчето Бяла черква. С нея Иван Вазов показва не само стремежа към свобода, който е обхванал българите в малкия град, но и жаждата им за просветление с помощта на изкуството.