Радини вълнения („Под игото“) – анализ

Главата „Радини вълнения“ от романа разказва за много важно събитие от обществения живот на българите през Възраждането – провеждането на годишния изпит в училище, един акт, с който завършва учебната година.

Иван Вазов (1850 – 1921)

Неслучайно Иван Вазов е наречен „народен поет“, „певец на България“ и „патриарх на българската литература“. Дълбоко свързан с родината и народа си, той откликва на трудностите, изпитанията и предизвикателствата пред България и възпява ценностите, надеждите и мечтите й.

„Отечество любезно, как хубаво си ти!“. Отечеството – обичано и неоценено

Иван Вазов е първият български творец, който превръща природата в самостоятелен обект на художествено изображение. За него родното пространство, наред с езика, историята и героите на България, е онази ценност, която го кара да се гордее и придава смисъл на живота и творчеството му. Стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“

Иван Вазов (1850 – 1921)

Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в малкото подбалканско градче Сопот в семейството на Минчо и Съба Вазови. Минчо Вазов е търговец, а майката, Съба Вазова, е будна българка, която страстно обича да чете художествена литература. Бъдещият народен поет е силно привързан към своята майка, която успява да му предаде голямата си любов към четенето.

Иван Вазов – „Отечество любезно, как хубаво си ти!“

Стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ се състои от пет строфи, всяка съдържаща по седем стиха. Първият стих на всяка строфа се повтаря още веднъж в нейния край, като изключение прави само последната, пета строфа. От всичките двайсет изречения в стихотворението само три са съобщителни по цел на изказване. Останалите седемнайсет изречения