Радини вълнения („Под игото“) – анализ

Главата „Радини вълнения“ от романа разказва за много важно събитие от обществения живот на българите през Възраждането – провеждането на годишния изпит в училище, един акт, с който завършва учебната година.

Иван Вазов (1850 – 1921)

Неслучайно Иван Вазов е наречен „народен поет“, „певец на България“ и „патриарх на българската литература“. Дълбоко свързан с родината и народа си, той откликва на трудностите, изпитанията и предизвикателствата пред България и възпява ценностите, надеждите и мечтите й.

„Отечество любезно, как хубаво си ти!“. Отечеството – обичано и неоценено

Иван Вазов е първият български творец, който превръща природата в самостоятелен обект на художествено изображение. За него родното пространство, наред с езика, историята и героите на България, е онази ценност, която го кара да се гордее и придава смисъл на живота и творчеството му. Стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“

Иван Вазов (1850 – 1921)

Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в малкото подбалканско градче Сопот в семейството на Минчо и Съба Вазови. Минчо Вазов е търговец, а майката, Съба Вазова, е будна българка, която страстно обича да чете художествена литература. Бъдещият народен поет е силно привързан към своята майка, която успява да му предаде голямата си любов към четенето.

Иван Вазов – „Отечество любезно, как хубаво си ти!“

Стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ се състои от пет строфи, всяка съдържаща по седем стиха. Първият стих на всяка строфа се повтаря още веднъж в нейния край, като изключение прави само последната, пета строфа. От всичките двайсет изречения в стихотворението само три са съобщителни по цел на изказване. Останалите седемнайсет изречения

„Отечество любезно“ – въпроси и отговори

1. Своята земя винаги е сравнявана с чуждите и в съревнованието с тях тя доказва предимството си. Как стихотворението внушава превъзходството на българската земя? Противопоставянето свое – чуждо е базово за човешкото преживяване на света. Без да се утвърди в съревнованието с чуждото, своето не може да се почувства като обект на гордост и преклонение.

„Под игото“, гл. XVII „Представлението“ – въпроси и отговори

Защо хората от малкия градец Бяла черква се вълнуват толкова от предстоящото представление? Поривът към общуване с изкуството е присъщ на всички хора. Тук обаче действат и допълнителни фактори – театърът е нещо ново за времето, описано в романа, и затова събужда оправдано любопитство.

„Под игото“, гл. XI „Радини вълнения“ – въпроси и отговори

1. Главата се нарича „Радини вълнения“. За какво и от какво се вълнува младата учителка? Вазовите заглавия по принцип са точни и изразителни. Названието на тази глава не прави изключение. В конкретния случай то ни подсказва за тревогите на младата учителка около провеждането на изпита. Самият изпит също е повод за вълнения – тежкото предизвикателство