Имало едно време един мъж и една жена. Мъжът си имал своя дъщеря, а жената си имала своя дъщеря, но жената не искала да живее с мъжовото момиче и рекла: – Не го ща твоето! Иди и го заведи някъде. Тя опекла една изгоряла питка и я дала на мъжа си: – На! Сега идете, за да се освободиш от нея.

Живели едно време мъж и жена. Те си имали дъщеричка , хубава като цвете. Който я видел, очи не можел от нея да откъсне. Живели си те сговорно и щастливо, но не било писано това да продължи дълго - майката се разболяла от тежка болест и скоро починала. Останал сам-самичък мъжът с момичето. Трудно му било да се грижи за всичко и съседите му го посъветвали да се ожени повторно.

Една жена имала трима синове. В градината на къщата им растяло чудно красиво ябълково дърво. Всяка година то раждало само по една ябълка, но не каква да е, а златна. Ала в нощта, когато ябълката узрявала и така заблестявала между клоните, че цялата градина грейвала, долитала една хала и откъсвала златната ябълка.

Троица братя града градяха, деня го градят по ясно слънце, нощя се сипе по месечина.

Троица братя града градяха, деня го градят по ясно слънце, нощя се сипе по месечина. Троица братя сговор сториха: