(съчинение разсъждение върху Ботевата творба "На прощаване") Подвигът и безсмъртието са явления от духовната биография на човечеството. Те се измерват с нравствени критерии, поради което е трудно да ги обобщим в точни определения и научни дефиниции. Безсмъртието е запазено място на личността в паметта на времето.

Стихотворението „На прощаване” от Христо Ботев е мъжествена изповед на бореца за свобода пред майка и родина, който утвърждава разбирането, че смъртта в името на родината е подвиг, вечна слава. Само тя води по пътя към свободата. Ботевият лирически герой дава ново съдържание на възрожденския възглас: „Свобода или смърт”.

През 1868 г. Ботев написва поемата „На прощаване” с мисълта, че само след дни му предстои да премине с въоръжена чета в поробена България. Свободата на родината е негова трепетна мечта. Готов е да жертва живота си за нея. Лирическият герой в поемата, бунтовникът, е неговото второ АЗ и между тях не съществува разлика в мислите, вълненията и идеалите, които изповядват.

В годините преди Освобождението българското общество се гради от горди и борбени личности, водени от безпределна любов към отечеството и силна омраза към тираните. Именно тези хора правят своя  достоен житейски избор, който ги отвежда  по пътя на борбата за национална свобода.

Съдбата на лирическия герой в поемата „На прощаване” е неделима от личността на самия Ботев. Художествената и житейската правда в тази творба са тясно преплетени. Стихотворението е драматична изповед-послание на сина към майката в един от най-съдбоносните моменти от неговия живот, когато се готви да премине Дунав с въоръжена чета

В своята статия „Петрушан" Христо Ботев пише: „Дойде пролетта и лятото на 1868 година и на хиляди юнаци закипя кръвта, хиляди бяха готови да идат да измрат за свободата..." Самият поет е сред тях и естествено е почувствал „онзи революционен възторг и ония трогателни надежди", които въодушевяват тогава нашата емиграция.

В живота на човека особено значим е изборът му при определени обстоятелства. Този избор се оказва понякога съдбовен в жизнени ситуации, изправили човека пред въпроса кой път да поеме, към какви ценности  да се приобщи. Проблемът за житейския избор е водещ в стихотворението на Христо Ботев „На прощаване".

В поемата „На прощаване” Христо Ботев изповядва най-съкровените чувства на бунтовника-революционер от времето на националноосвободителните борби. Мъката по родния дом, омразата към поробителите, невъзможността да се живее пълноценно далече от родината, приемането на борбата като единствен път към свободата са типични състояния за всички борци за свобода.

Ботевата поезия има национална и общочовешка стойност. В нея са отразени изстраданите възгледи на поета и на българския народ за робството и свободата, за победата и смъртта. Поемата „На прощаване" е въздействаща лирическа изповед на героя-бунтовник в навечерието на първата за него решителна битка „за правда и за свобода".

За Христо Ботев родината е свръхценност, саможертвата, за която е синовен дълг. Поетът революционер се чувства отговорен пред своя народ, осъзнавайки, че действителността трябва да се промени. Прозрял необходимостта от свобода, Ботев е наясно, че тя е възможна само чрез само жертвата и борбата.