Любен Каравелов - „Хубава си, моя горо“ (анализ)

Любен Каравелов (ок. 1834 - 1879) е писател и обществен деец от Българското възраждане - времето на освободителното движение на българите срещу Османската империя. Роден е в Копривщица, където получава началното си образование, а после е изпратен от баща си в Пловдив, за да учи в гръцка гимназия.

Любен Каравелов (1834 – 1879)

Любен Каравелов е поет, писател, журналист и изследовател на фолклора, литературата, културата и бита на българите. Творецът има значителен принос за развитието на обществената мисъл в България в епохата на Възраждането. Роден е през 1834 г. в Копривщица в семейството на заможен търговец на добитък.

„Хубава си, моя горо“ – Любов и тъга по родното пространство

„Хубава си, моя горо" е стихотворение за омайващата красота на родното пространство, което е свещено за всеки българин, за всеки човек. Особено когато е далече от него и душата му копнее да се завърне. Обречен да изживее най-активните си години в чужди страни (Русия, Сърбия, Румъния), Каравелов непрестанно тъгува по отечеството.

Любен Каравелов – един от най-изявените дейци на Българското възраждане

Любен Каравелов е роден в гр. Копривщица през 1834 г. Първоначално учи в родния си град, а по-късно – в гръцко училище в Пловдив. През 1857 г., воден от желание да продължи своето образование, заминава за Русия и следващите 21 години от живота си прекарва в емиграция. В Русия Каравелов иска да постъпи във военно училище, но не е приет.

Любен Каравелов – „Хубава си, моя горо“

Стихотворението „Хубава си, моя горо“ е написано през 1875 г. и е публикувано в сп. „Знание“. Когато го пише, Любен Каравелов е прекарал почти двайсет години в емиграция и основното чувство в произведението е тъга по родината. Затова го определяме като елегия. Стихотворението започва с обръщение – „Хубава си, моя горо, / миришеш на младост“.