Посланието на бунтовника в завета: "силно да любят и мразят" - („На прощаване")

Стихотворението „На прощаване" представя Ботевата интерпретация на героичния завет на бунтовника, превърнат в художествено послание за битка срещу „врагът си безверни". Заветът е „урок", който гарантира унаследяване на традициите и ценностите, приемствеността между поколенията.

Свободата като избор и дълг - (Христо Ботев - „На прощаване")

Свободата е състояние на духа и придобива конкретни измерения чрез повелите на историческото време. Свободата е необходимост за духовно богатия и извисен човек. Тя му дава възможност да се осъществи и в едно робско време. Свободата е пътят от робското примирение до освободеното от покорство съзнание.

Образите на България и родното в стих. "На прощаване" /Хр.Ботев/ и в п."Немили-недраги" /Ив.Вазов/

Христо Ботев и Иван Вазов-двама титани на духа и мисълта, може би най-добре познават значението на святата дума патриотизъм. Чувството, изразено с тази магическа дума, е дълбоко вкоренено в индивидуалната им човешка и земна същност. Отдали се безрезервно на своята родина, те подчиняват жизнения си път на съдбините на народа си.

Христо Ботев - "На прощаване”

Племенна и борческа натура, Христо Ботев извайва в своята поезия обаятелния образ на бореца за народна свобода, разкрива сложната му и богата душевност, неговите помисли, чувства, вълнения, идеали. Със своя изповеден тон стихотворението  “На прощаване” въвежда читателя в света на съкровено – интимните душевни пориви на бунтовника,

Биография на Христо Ботев

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер,

Заветът на бунтовника към идните поколения - („На прощаване")

(„силно да любят и мразят...”) Поемата „На прощаване" е лиричес¬ка изповед на бунтовника пред негова¬та майка, в която той споделя най-сък¬ровените си мисли и чувства, преди да поеме по пътя на борбата. Така той разкрива сърцето си пред тази, която го е родила, стремейки се да измоли от нея прошка и благословия.

Христо Ботев - "На прощаване в 1868 г." (анализ)

АВТОРЪТ - Личността на Христо Ботев заема важно, несравнимо по значение място в българската история. Забележителен поет и революционер, той е и удивителен пример за единството на живот и творчество. Поезията му представя образа на пламенния борец за национално освобождение,

„На прощаване в 1868 г." (проблемен анализ)

„НА ПРОЩАВАНЕ В 1868 г." - ПРОБЛЕМЕН АНАЛИЗ Исторически момент, биографични факти и художествен текст Шейсетте години на XIX в. са белязани с нарастване на революционното напрежение у нас. Този процес е свързан с все по-активното утвърждаване на българското национално самосъзнание. Точно през това десетилетие четническото движение - важен етап от развитието на борбите ни за независимост

Житейският избор на лирическия герой в стихотворението „На прощаване“

Мисли и чувства на лирическия герой: Лирическият увод съдържа основните причини за направения от лирическия герой житейски избор: • синовната обич към отечеството - към майката, която го е родила „със сърце мъжко, юнашко“ и с чието мляко е закърмен; либето с „оназ тиха усмивка“, чийто поглед е пленил сърцето му; бащата и братята, които „черни чернеят“

"На прощаване в 1868 г." - изборът на свободата

Тази Ботева творба се ражда по конкретен повод - участието на поета емигрант в четата на Жельо войвода през 1868 година и перспективата да премине Дунава, за да се бие срещу поробителя. Но със силата на художествените си послания стихотворението се оттласква от конкретния житейски факт и се домогва до общочовешки внушения за смисъла на живота, подвига, свободата и смъртта.