В лирическия ход на творбата се открояват две картини от бъдещето, разкриващи възможните завършеци на бунтовническия път - смърт или победа. Видението предчувствие на героя за собствената му гибел предхожда картината на победното завръщане. В него се открояват мотивите за подвига и саможертвата, за свободата на духа, която носи вечна слава в паметта на поколенията.

Въпреки че почти физически предусеща смъртта в предстоящата битка, лирическият герой не устоява на изкушението да потисне предчувствието и да нарисува картината на победата. И ако внушенията на предходните стихове, разкриващи гибелта на бореца, са едно поетически въздействащо единение на трагизъм и оптимизъм, то тази част на стихотворението звучи бодро, тържествено, жизнерадостно.

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (по нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Началното си образование (1854 - 1858) получава в Карлово, където учителства баща му. След това до 1863 г. учи в калоферското училище.

Свободата е състояние на духа и придобива конкретни измерения чрез повелите на историческото време. Свободата е необходимост за духовно богатия и извисен човек. Тя му дава възможност да се осъществи и в едно робско време. Свободата е пътят от робското примирение до освободеното от покорство съзнание.

В своята статия „Петрушан“ Христо Ботев пише: „Дойде пролетта и лятото на 1868 година и на хиляди юнаци закипя кръвта, хиляди бяха готови да идат да измрат за свободата...“ Самият поет е сред тях и естествено е почувствал „онзи революционен възторг и ония трогателни надежди",

Поемата „На прощаване“ е лирическа изповед на бунтовника пред неговата майка, в която той споделя най-съкровените си мисли и чувства, преди да поеме по пътя на борбата. Така той разкрива сърцето си пред тази, която го е родила, стремейки се да измоли от нея прошка и благословия.

Гениалният поет и революционер Христо Ботев създава един изключителен свят на характери, герои, картини и идеи. Особено място в него заема идеята за дома и пътя, намерила израз най-вече в поемата „На прощаване – в 1868“. Продиктувана от конкретен повод – подготовката на самия Ботев да премине с четата на Желю войвода Дунава

Съдбата на лирическия герой – бунтовника в поемата „На прощаване“, е неотделима от личността на самия Ботев, затова поемата звучи като дълбоко преживяна и изстрадана изповед. Със своята искреност и многопосочност на чувствата и мислите тя е близка на мнозина, които избират същия път. Бунтовникът – това е събирателният образ на бореца за национално

„На прощаване“, заглавието на една от най-популярните Ботеви творби, фиксира може би най-преломния момент в живота на героя-бунтовник: „Аз вече пушка нарамих.“ Предлогът „на“ тук е употребен за обозначаване на време, подобно на познатата конструкция „на тръгване“

ЖИЗНЕН ПЪТ Христо Ботев е роден в Калофер, в семейството на видния просветител и книжовник Ботьо Петков. След като довършва калоферското училище, заминава да продължи образованието си в Одеса, Русия. Не успява да се помири със строгия ред във Втора одеска гимназия. Изключват го; за да се препитава, работи известно време като учител в бесарабското село Задунаевка.