Христо Ботев – Живот и творчество

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) – навръх Коледа, обстоятелство, което според Захари Стоянов предопределя съдбата му: „Самите дати на неговото появяване на бял свят като че ли предсказват, че той ще расте и умре в бури. По тая причина, че се е родил на Рождество, според българския обичай, турили му името Христо, именник на Спасителя“.

Изборът на свободата в „На прощаване в 1968 г.“ от Христо Ботев

Тази Ботева творба се ражда по конкретен повод – участието на поета емигрант в четата на Жельо войвода през 1868 година и перспективата да премине Дунава, за да се бие срещу поробителя. Но със силата на художествените си послания стихотворението се оттласква от конкретния житейски факт и се домогва до общочовешки внушения за смисъла на живота, подвига, свободата и смъртта.

Смъртта и заветът в „На прощаване в 1968 г.“ от Христо Ботев

В лирическия ход на творбата се открояват две картини от бъдещето, разкриващи възможните завършеци на бунтовническия път – смърт или победа. Видението предчувствие на героя за собствената му гибел предхожда картината на победното завръщане. В него се открояват мотивите за подвига и саможертвата, за свободата на духа, която носи вечна слава в паметта на поколенията.

Победното завръщане в „На прощаване в 1968 г.“ от Христо Ботев

Въпреки че почти физически предусеща смъртта в предстоящата битка, лирическият герой не устоява на изкушението да потисне предчувствието и да нарисува картината на победата. И ако внушенията на предходните стихове, разкриващи гибелта на бореца, са едно поетически въздействащо единение на трагизъм и оптимизъм, то тази част на стихотворението звучи бодро, тържествено, жизнерадостно.

Паметта за саможертвата в „На прощаване в 1968 г.“ от Христо Ботев

Финалът на творбата откроява резкия преход от бъдещето към настоящето, от виденията към бунтовническия път. Реалността иска трезвост, решителност и голяма душевна сила. Героят тръгва към своя подвиг и към смъртта. Тръгва с убеждението, че това е единствено достойният житейски избор, с ясното съзнание, че „пътят е страшен, но славен”. Този път на трудности, изпитания, героизъм и жертвеност ще

Христо Ботев (1847 – 1876)

Христо Ботев е роден на Коледа – 25 декември 1847 г. (6 януари 1848 г. нов стил) в Калофер, в семейството на книжовника Ботьо Петков, който е и негов учител. За няколко години семейството живее в Карлово. Горещото желание на бащата е първородният му да тръгне по неговия път и да се образова в Русия. С помощта на Найден Геров Христо получава стипендия

„На прощаване в 1868 г.“ – Копнежът на Ботев по предстоящата решителна битка за свобода

Стихотворението е създадено по времето, когато Ботев се готвел да мине Дунава с четата на дядо Жельо войвода през 1868 г. Публикувано е във в. „Дума на българските емигранти“ (1871 г.). Още преди Освобождението било разпространено като песен сред революционната младеж. „На прощаване в 1868 г.“ е лирическа творба със сюжет, който може да бъде проследен.

Свобода и смърт в стихотворението „На прощаване“ от Христо Ботев

Поезията на Христо Ботев е емблематична за българската литература. Тя отразява целия му вътрешен свят, в който бушува истинска буря, която може да затихне само когато свободата бъде постигната дори и с принасянето в жертва на живота. Свободата и смъртта в Ботевата поезия са две философски категории, които са взаимносвързани и натоварени с дълбок смисъл. Свободата

Свободата – избор и дълг в стихотворението „На прощаване“ от Христо Ботев

Като революционер и поет Христо Ботев оставя ярка следа както в българската история, така и в българската поезия. Стиховете му, побрали в себе си идеите на цялата възрожденска епоха, разкриват личността на автора като човек, надраснал времето си, надскочил идейното развитие на съвременниците си, прозрял отвъд моментните „тук“ и „сега“. Творчеството му поставя не просто идеята, за свобода

Диалогът майка – син в стихотворението „На прощаване“ от Христо Ботев

Мотивът майка и син е един от най- популярните в българската литература. Той се среща в различни варианти: „прощаване с майката“, „завръщане при майката“, „майката — пристан и утеха“, „любов и признателност към майката“, „съпричастност към майчиното страдание“, „спомен за майката“ и т.н. Този мотив се съдържа още в Чинтуловите стихове — „Стара майка се прощава със сина си“