Ритуали, празници, обреди, обичаи

Разбирането на древните хора за света е продиктувано от ритъма на техния живот, който включва ритуалната смяна на делници и празници. Те са част от обичаите, отразили начина на мислене и особеностите на бита. Завръщането на мъжката част от населението след успешен лов или благополучно отминалото ги

Родопският властелин Момчил войвода

Народът го наричал Момчил, Момчило, Момчил Войвода, цар Момчил, Момчил храбра войвода, Момчил добър юнак . Императори даряват с високите санове "деспот" и "севастократор" този "българин по род", потомък на "неуки хора незнатен род". Името му прекрачва българските граници.

Крали Марко - блян и действителност

Съществувал ли е „тоя исполин", тоя несравним юнак, стъпил на две планини, бдящ не само над южните славяни, но и над албанския народ? Да, съществувал е, макар и не точно такъв, какъвто ни го представя нашият юнашки епос. И въпреки това, и Иван Вазов, и всички ние се гордеем с чутовния прилепски герой,

Митическите народни песни

В митическите народни песни, посветени на отношенията между хората и слънцето, лежи старият култ на някогашните славяни към слънцето. В народните вярвания то се явява или като неодушевен предмет (пита, тепсия, връшник), или като живо същество, с човешки навици, дори със свое име - Горчо.

Мотивът за вграждането в песента - Троица братя града градяха

Известен и разпространен в митическите народни песни е мотивът за вграждането на невяста. Той възниква върху основата на вярването, че във всяка по-голяма постройка, за да бъде здрава и трайна, трябва да се взида човешко същество, обикновено жената на първомайстора-зидар.

Мотивът за вградената невяста

„Троица братя града градяха" е песенен вариант на мотива за вградената невяста. Българският фолклор творчески преработва идеи и образи от древни езически обичаи. Един от тях е свързан с вярването, че вграждането на жив човек или на неговата сянка в започнат строеж му придава необикновена здравина.

Митологическото в песните за Крали Марко

Обкръжаващият човека свят е драматично противоречив в съчетаването на две полюсни сили — добро и зло, живот и смърт, хармония и хаос, а човешкият ум ражда митовете като начин да се обяснят и примирят тези антиподи. Ето защо в народно-песенното творчество на българския народ има много митологични

Историческите песни - Изразител на непримиримостта на българина към турската тирания

Историческите песни ни предлагат най-ясното доказателство за тясната връзка между историята на народа и неговото поетично творчество, тъй като възпяват важни събития и лица от гражданската и военната история. В тях откриваме отношението на обикновените хора към тия събития, както и преценката им за историческите личности.

Исторически народни песни

Каква е била тази сила на духа, която е запазила език, вяра и традиции български в продължение на пет века! Каква е била тази сила на духа, която е изпяла най-тъжните, но и най-величави песни в нашия фолклор - историческите! Този дух са ни завещали дедите - с него да преминаваме през синорите на времето, да вървим напред и да ни има като народ.

Хайдушки песни - "Заплакала е гората"

Песента “Заплакала е гората” е едно от най-поетичните обобщения на героико-романтичната същност на хайдутството. Тя е метафоричен израз на жалбата на народа за юнака – закрилник. Пречистващо и възвишено е дълбокото чувство на тъга, с което е пропита песента. Това не е жалба от отчаяние, а томителен копнеж