Древният човек с фолклорно мислене търси начин да оцелее, преодолявайки безброй трудности в своя живот. Неудържимо увлечен от стихията на богатото си въображение, създава вълшебните приказки. В съзнанието му оживяват образи на юнаци и герои, които се борят със злите сили и ги побеждават. Помагат му вълшебни предмети - пръстен, пръчка, а също и феи, и вълшебници.
ВРЕМЕТО в приказката „Тримата братя и златната ябълка", както и в повечето вълшебни приказки, не е точно определено, а условно. Не са отбелязани точните години, в които се развива действието. Приказката започва по обичайния начин: „Имало едно време..." След това е споменато, че „всяка година" ябълковото
Разбирането на древните хора за света е продиктувано от ритъма на техния живот, който включва ритуалната смяна на делници и празници. Те са част от обичаите, отразили начина на мислене и особеностите на бита. Завръщането на мъжката част от населението след успешен лов или благополучно отминалото ги
Известен и разпространен в митическите народни песни е мотивът за вграждането на невяста. Той възниква върху основата на вярването, че във всяка по-голяма постройка, за да бъде здрава и трайна, трябва да се взида човешко същество, обикновено жената на първомайстора-зидар.
„Троица братя града градяха" е песенен вариант на мотива за вградената невяста. Българският фолклор творчески преработва идеи и образи от древни езически обичаи. Един от тях е свързан с вярването, че вграждането на жив човек или на неговата сянка в започнат строеж му придава необикновена здравина.
Фолклорната приказка „Златното момиче“ пресъздава по един интересен начин живота на едно обикновено момиче и вижданията на народа за доброто и злото, красивото и грозното. Сюжетът на приказката е изграден по модела на вълшебните приказки, в които доброто винаги побеждава злото. Но до сблъсъка между добро и зло героите винаги преминават през различни изпитания и препятствия.
Вълшебните приказки въвеждат своите слушатели и читатели в света на красивото и невероятното, в който времето е неопределено. То съответства на всеки миг от раз-казването на приказката. Действието се развива обикновено в битовата среда на семейството. Героите на приказката са определени като членове на малкия домашен семеен кръг - майка, баща, синове, дъщери. С разгръщането на сюжета действието напуска битовата среда на семейството и дома, насочва се към нови земи и светове.
Имало едно време един мъж и една жена. Мъжът си имал своя дъщеря, а жената си имала своя дъщеря, но жената не искала да живее с мъжовото момиче и рекла: – Не го ща твоето! Иди и го заведи някъде. Тя опекла една изгоряла питка и я дала на мъжа си: – На! Сега идете, за да се освободиш от нея.
„Троица братя града градяха" е песенен вариант на мотива за вградената невяста. Българският фолклор творчески преработва идеи и образи от древни езически обичаи. Един от тях е свързан с вярването, че вграждането на жив човек или на неговата сянка в започнат строеж му придава необикновена здравина.
Народните песни възникват преди хилядолетия като израз на чувства, мисли и преживявания. Българският народ - както и всички други народи - пее, когато трябва да сподели болката си или изживения щастлив миг. Ако се върнем в далечната 1861 г., ще прочетем