Трудови народни песни

Те отразяват условията за труд и взаимоотношенията в патриархалното българско семейство. Животът на поколения българи е събран в тяхната протяжна мелодия, която се лее над полето по време на жътва, преди оран или сеитба. Повечето от трудовите народни песни са изпълнени с тъга, но и с дълбоко спотаена радост.

Трудовите песни - Обич към труда и среща с преждевременната смърт

Сред първите и най-старинни поетични творби, създадени от човека, Възникнали в процеса на труда, са трудовите народни песни. В прастари времена, при извършването на някаква работа се пеели песни, за да се облекчи нейното извършване, да стане тя по-резултатна и спорна

Битовите народни песни

Битовите народни песни отразяват патриархалните взаимоотношения в българското  семейство. Те пресъздават ежедневието на някогашния българин и чрез тях ние се доближаваме до истинския пълнокръвен живот, изпълнен с радост и грижи, с безброй съкровени човешки желания.

Обредни песни - Отношението на човека към живота, света и природата

Тези народни песни са наричани празнични, понеже първоначално са създавани във връзка с обичаи и обреди по бреме на празници и са се пеели при изпълняването на определени обредни действия в тях откриваме дребни религиозно-езически и християнски представи, свързани с докласовото родово общество и ранния феодализъм.

Обредни народни песни - Коледарски песни

Народните песни, свързани пряко с обредите и празничните ритуали, оформят един от най-красивите дялове в песенното ни творчество. В българския фолклор зазвучават обредните народни песни. Всяко ритуално действие има свое звучене, въздействащо емоционално на участниците в обредния празник. Така, чрез песента човекът участва в хармонията на заобикалящия го свят.

Лазарски песни - “Що ми е мило и драго”

Песента “Що ми е мило и драго” е поетично благовестие, чиято цел е да подхрани надеждата. Тя е и блестящ лирически къс, от който струи жизнерадостно, оптимистично, ведро настроение. “Мило и драго” е в душата на стопанина, разтворена за доброто заедно с пролетните пъпки. Чудото ,,че се е пролет пукнала” е станало неусетно, скрито от очите на хората.

Българският фолклор

Отношението към фолклора в българската наука и култура се отличава с някои особености. Обичайно под фолклор в България се разбира онази част от традицията, свързана с аграрните времена на обществото, която съдържа форми на творчество, които могат да се определят като художествени.

Битови народни песни - „Два са бора ред поредом расли”

Битовите народни песни отразяват отношенията в българското семейство. Те пресъздават ежедневието на някогашния българин и чрез тях ние се доближаваме до истинския пълнокръвен живот, изпълнен с радости, грижи, с безброй съкровени човешки желания.

Митическите народни песни - „Славки си рожба не трае"

Митическите народни песни съставят най-старинния дял в българския песенен фолклор. Те разкриват опита и наблюденията от живота на човека от една далечна епоха, съчетани с неговите религиозни представи и прастари вярвания. Реалното и измисленото взаимно се допълват в тях, както и в цялото словесно и песенно народно творчество.

Сватбени народни песни

От семейно-традиционните обреди най-значителен интерес предизвикват сватбените песни, най-разнообразни и най-богати. Несъмнено гонитбата е била най-съдбоносното събитие в личния живот, с важно обществено и стопанско значение. Чрез брака в семейството влиза нов човек, нова работна ръка и същевременно продължител на рода.