Празници и делници

Календарът е основен начин за организиране на човешкото съществуване. Освен че дели времето на години и подрежда дните в месеци и седмици, той определя някои дни като празници, а други като делници. Думата делник произлиза от дело, работа и означава ден за труд.

Коледа

Коледа е първият и най-големият от зимните празници. Той датира от дълбока древност и е свързан с един от четирите основни момента на слънчевия календар – най-дългата нощ и най-късия ден. Името му е свързано с римската дума calendae, с която се означавали първите дни на новата година – същата, от която произлиза и думата календар.

Великден

Великден е сред най-важните празници в народния и в религиозния календар, наричат го Празник на празниците. Датата му е подвижна и се мени година за година. Изчислява се спрямо първото пълнолуние след пролетното равноденствие, но е винаги в неделя и може да бъде най-късно на Гергьовден, който се празнува на 6 май.

Гергьовден

ГЕРГЬОВДЕН И ДИМИТРОВДЕН   Гергьовден е един от най-големите празници на българите. Празнува се на 6 май в чест на християнския светец Георги – змееборец и воин, покровител на земеделския труд, на домашните животни и на плодородието. Обявен е за Ден на българската армия и е официален празник в Република България.

Рамазан байрам и Курбан байрам

В народно-празничния календар на мюсюлманите централно място заемат двата байрама – Рамазан байрам и Курбан байрам. Въпреки че са свързани с различна религия, те приличат на основните християнски празници Великден и Коледа е това, че са разположени по подобен начин в годишния цикъл и че подготовката за тях е чрез пост.

Фолклор

Въображението на един народ, усетът му за красота, знанията му за човека и природата и представите му за света са отразени в неговия фолклор. СТАРИННОСТТА НА ФОЛКЛОРА     Думата фолклор е от чужд произход. Тя е съставена от два английски корена: folk – народ, и lore – знание, мъдрост. Можем да я заменим със словосъчетанието народно творчество.

Фолклорен модел за света

НРАВСТВЕНИТЕ НОРМИ Словесните фолклорни творби са разнообразни по съдържание и форма. Но в тях има нещо трайно и много значимо. Чрез народното творчество откриваме нравствените норми (правилата за поведение) на традиционната българска общност. Най-съществената ценност за човека от тази общност е да съхрани целостта на рода и да го продължи

Образът на света във фолклорните текстове

ЩО Е ФОЛКЛОР? Думата фолклор (от английски: folk – народ и lore – знание, наука) означава народна мъдрост, народно знание. Фолклорът е изкуство, което е сътворено от народа. То представя в художествени образи натрупания през вековете опит, свързан с неговата история, с опознаването и овладяването на природата

Как Господ и Дяволът правят света според фолклорната легенда „Как била създадена Земята“

Българската фолклорна легенда „Как била създадена Земята“ е фантастичен разказ за възникването на света. В нея вниманието се насочва към познатата от Библията тема за Сътворението. Като всеки фолклорен текст, и този има множество варианти. Общото между тях е присъствието на Дявола. Герой на легендата е не само Бог, който сътворява Земята, но и Дяволът.

Сюжетът на приказката „Тримата братя и златната ябълка“

Сюжет се нарича система от случки и събития, в която се проследява развитието на действието и се разкриват човешки характери и взаимоотношения. В приказката „Тримата братя и златната ябълка“ сюжетът представя живота в семейството на тримата братя, опитите на синовете да опазят семейната ценност, премеждията на най-малкия брат на долната земя и завръщането му в родния дом.