Силата на мъдростта - верен съюзник на човека в доброто („Жениш ме, мамо, годиш ме“)

В тайнствения и загадъчен свят на митическите народни песни най-често срещаните свръхестествени същества са самодиви, самовили, русалки и юди. Наред с тях откриваме и образа на змея. В народните представи...

„Откога са й, мила моя майно льо, зора зазорила" - Исторически народни песни

Историческите народни песни отразяват важни моменти от историята на българския народ, разказвайки за исторически събития и личности. Въпреки реално пресъздадените сцени, съдържанието им често пъти не се препокрива напълно с историческите факти.

„Овчар си гора питаше“ и „Даваш ли, даваш, балканджи Йово“ – исторически народни песни

В историческата народна песен „Овчар си гора питаше" мотивът за робството е разработен в по-лирична тоналност. Гората в песента е основен участник и всъщност символизира българския народ. Подобно на повечето юнашки и хайдушки песни, и тук е използван композиционният похват на диалог между гората и младия момък:

Образът на хайдутина - Хайдушки народни песни

Изворите на националната чест и достойнство се крият в славното ни героично минало. Българите винаги са отстоявали своята чест и достойнство, борили са се за националната си независимост. Достатъчно е да се потопим в романтичния свят на Балкана, Рила, Пирин

„Прочул се Стоян хайдутин“ – Хайдушки народни песни

Хайдушките народни песни възникват през XVII век с появата на хайдутството - своеобразна форма на протест срещу неправдата и насилията по време на османското владичество. Тези песни са опоетизираната история на хайдушкото движение, съхранена и възвеличена в народната памет.

„Зажни, Ружо, тебе лека ръка“ , „Яно, море, Яно!“ – Трудови народни песни

Трудовите народни песни възникват в древни времена и са свързани с ежедневието на хората, с техния бит и поминък. В тях е отразена любовта на българина към труда, който носи радост, щастие и надежда за благоденствие, стига да не е принудителен и грубо ограбван.

Коледни песни - Обредни народни песни

Обредните песни възникват още в дълбока древност, придружавайки съответстващите им обичаи и обреди. Наричат се още и празнични, защото се свързват с празничния календар на българина и с отбелязване на семейни тържества.

Юнашки народни песни – „Бил се Марко с турци еничери“. Юначеството на Крали Марко

През XV век се създава един много богат цикъл от народни песни, които възпяват юначеството на Крали Марко и безбройните му подвизи, проявени при освобождаването на заробени от османските завоеватели българи. Най-широко разпространени са песните с различни варианти на сюжета: „Марко освобождава три синджира роби“.

„Събра Марко триесе юнаци“ – Двубоят на Крали Марко с триглавия змей

Между юнашките и митичните песни съществува близост, ясно изразена в народно-песенните мотиви, в които епическият герой извършва редица подвизи, присъщи най-вече на митичен персонаж. В много народни песни се пее за двубоя на юнака със змия „троеглава“ (Змей „горянин“ ти Ламя), която притежава невероятна, свръхестествена сила, поглъща

Български юнашки песни – „Шетба шета Марко прилепчанин“

В юначния образ на епическия герой Крали Марко българският народ въплъщава своя непреходен идеал за смела и непобедима личност, която чрез изключителните си и свръхестествени качества надвива и унищожава злото по земята. Затова и песента „Шетба шета Марко прилепчанин“