Речта на Странджата в „Немили-недраги“ от Иван Вазов

Трета глава на повестта „Немили-недраги“, в която Странджата произнася знаменитата си реч, се приема от много изследователи за идейно-емоционален център на творбата. Тази реч отразява най-съкровените чувства на хъшовете, издига ги над дребните житейски страсти и им припомня великата идея, на която са обрекли живота си.

Иван Вазов – „Немили-недраги“. Смъртта на Странджата (V глава)

Странджата – старият знаменосец, е един от централните герои в повестта „Немили-недраги“. В неговия образ Вазов съчетава най-благородните и възвишени черти на българския поборник от годините на националноосвободителните борби. Той е от онези безименни герои, без чиято саможертва делото на големите апостоли на свободата

Иван Вазов – „Немили-недраги“. Македонски в центъра на една рискована мисия (X глава)

Мисията на Македонски – да предаде на Левски писмото на емигрантите от Браила и да получи указания за участието им в борбата срещу поробителя, е вълнуващ момент във Вазовата повест „Немили-недраги“. Въпреки че в своето ежедневие Македонски често е представян от автора като безцеремонен самохвалко и авантюрист

Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“ (Анализ)

„Опълченците на Шипка“ е последното стихотворение от поетическия цикъл „Епопея на забравените“, писан от Вазов между 1881 и 1884 година. Цикълът се състои от 12 стихотворения, посветени на дейците на българското националноосвободително движение. През годините след Освобождението поетът наблюдава как постепенно

Срамът и славата в „Опълченците на Шипка" от Иван Вазов

Своя поетичен цикъл „Епопея на забравените" Вазов създава, за да прослави мисията, всеотдайността и родолюбието на героите на националното ни Възраждане. Утвърдил величието на отделни личности като Паисий, Раковски, Левски, в заключителната дванадесета ода „Опълченците на Шипка"

Храбростта и подвигът в „Опълченците на Шипка" от Иван Вазов

Наред с увода и следващите смислово обособени моменти в одата (същинската част и епилогът) са подчинени на основния авторов замисъл – защита на България и възхвала на нейните герои. Навсякъде присъства и образът на Балкана, който е арена на славни битки, пази спомена на легендарните събития и го пренася през вековете, за да го направи достояние и на бъдещите поколения.

„Опълченците на Шипка" – Възхвала на подвига в името на България

Стихотворението е последното от цикъла „Епопея на забравените“, посветен на Българското възраждане. В него са възпети онези исторически личности, които със слово или на дело повеждат народа към нов живот, към по-достойно бъдеще. Вазов нарича цикъла „епопея“. Същевременно епитетът „забравените“ показва една

„Опълченците на Шипка“ – кратък анализ

„Опълченците на Шипка“ е ода, която възпява героизма на българите, участвали в Освободителната война. Одата е жанр, типичен за класицизма, който се разгръща и през епохата на Романтизма. За него са характерни високият стил, патетичният изказ и въвеждането на разгърнати сравнения с безспорни образци.

„Опълченците на Шипка“ – Незабравимите бранители на върха

Композицията на одата „Опълченците на Шипка“ следва класическата схема на защитна реч с представяне на тезите на обвинението и защитата. Доказателството, че свободата ни е заслужена, е подвигът на българските доброволци, чиито дела са възторжено прославени и поместени във вечността.

Иван Вазов – „Българският език“ (Анализ)

Стихотворението „Българският език“ е написано, когато от Освобождението са минали само пет години. Но вече се чуват обвинения към българите, че били получили даром свободата си, че нямат свои ярки герои и изявени творци, че речта им е груба и негодна за създаване на литературни произведения.