„Немили-недраги“ – Хъшовете между страданието и героизма

„Немили-недраги“ е повест за съдбата на българските хъшове в Браила, за трудния им живот на изгнаници и страдалци, обречени на принудително бездействие далеч от родината. Но творбата повествува и за съхранената им гордост на борци и патриоти, готови да пожертват живота си, когато отечеството ги призове. Обстановката, в която живеят героите, е мрачна, потискаща, тягостна.

„Немили-недраги“ – Суровият делник и мечтата за подвиг и саможертва

Първата глава на повестта изгражда първоначалната представа за браилските хъшове, насочва към характерното във физическия облик и духовното излъчване на Странджата и Македонски, Хаджият и Попчето. Втората глава добавя нови черти към образите им и очертава контурите на техния събирателен портрет. Тук повествователят прекъсва разказа за събитията, за да даде пряк израз на вълненията

„Немили-недраги“ – Памет, достойнство и завет в речта на Странджата

Странджата е опората и душата на оцелелите от мизерията и прокудата несретници. Като дава подслон и храна на изстрадалите си сънародници, той облекчава тежкото им ежедневие, стопля ги с възможността да се срещат, да говорят за минали подвизи и да кроят планове за бъдещи битки. Сюжетен и идейно-емоционален център на трета глава от повестта е речта на стария знаменосец.

Смъртта на Знаменосеца – страдалческа и героична в „Немили-недраги“ от Иван Вазов

Странджата се превръща в опора на българските хъшове в мрачната и неприветлива Браила. Докато е здрав, той осигурява храна и подслон на своите събратя, обединява ги, лекува ранените им от страданието и ежедневните изпитания души, крепи ги с патриотичната си гордост и сила на духа и им показва техния свят дълг към отечеството. Но когато болестта напредва и старият знаменосец

Хладнокръвие и решителност при изпълнението на една патриотична мисия в „Немили-недраги“ от Иван Вазов

Ежедневието на българските хъшове в Браила е тежко и мъчително. Обречени на постоянна мизерия и принудително бездействие, те страдат и понякога вършат недостойни дела. Когато са гладни и без пукната пара в джоба, нямат друг изход освен кражбата. Но в часа на делото хъшът мъченик се превръща в хъш герой. Когато България има нужда от жертвоготовността на своите синове

Героичната саможертва и мъчителна агония в „Немили-недраги“ от Иван Вазов

Повестта „Немили-недраги“ изобразява ежедневието на българските хъшове в Румъния. Техният живот в настоящето е тежък и мъчителен, пълен с изпитания и много страдания, с борба за оцеляване. Но във всичките трудни моменти ги крепят спомените за героичното минало и надеждите за едно не по-малко славно, богато на подвизи и патриотична жертвеност бъдеще.

„Да направя това добро… клетнику!“ – II част на „Една българка“ от Иван Вазов

Втората част на разказа е завръзка в сюжетното развитие, защото в нея се представя основният конфликт – героинята нарушава заповедта на турците и обещава да помогне на един от Ботевите четници. Случката, за която се разказва, предшества срещата на Илийца със заптиетата. Едва сега читателят разбира, че жената упорито настоява да премине на отсрещния бряг на реката, защото има и втора причина

Иван Вазов (1850 – 1921)

Иван Вазов е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот. Семейството му е заможно, задружно и патриархално. Добра представа за него добиваме от началото на „Под игото“, където е представено домочадието на чорбаджи Марко. Бъдещият поет завършва местното взаимно и класно училище. Учителят му Партений Белчев го въвежда в света на поезия.

„Немили-недраги“ – Нерадостната съдба на хъшовете 

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ Автобиографичната повест на Иван Вазов „Немили-недраги“ заема ключово място в българската литература. Тя е публикувана в списание „Наука“ през 1883 г., а на следващата година по нея Вазов създава пиесата „Хъшове“. Нейните театрални и телевизионни варианти и през XXI в. привличат най-широка публика.

„Една българка“ – Обикновените човешки и християнски добродетели

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ Написаният по действителни събития разказ има внимателно изградена композиция. Повествованието включва само събития, които допринасят за търсените от автора внушения. Сюжетът ги следва, без да нарушава тяхната хронология, редът по който те са се случили. В началото има кратко въведение, в което читателят е въведен в точното време и мястото