„Българският език" – Патриотична защита на родния свят

■ ПРИЧИНА И ПОВОД ЗА НАПИСВАНЕ НА ТВОРБАТА: – причината е родолюбието на поета, неговото желание да възпее, да защити всичко родно. В отношението си към миналото Вазов търси основания за нашето национално самочувствие. Цялото му творчество е подчинено на мисълта за България и нейната историческа съдба.

„Българският език“ – Възхищението и възмущението на автора

Стихотворението „Българският език“ разгръща пламенна защита на родната реч от злонамерените обвинения, че езикът ни е груб и не може да бъде средство за изразяване на възвишени мисли. Поетът аргументирано опровергава становището на клеветниците, като изтъква качествата на българския език.

Защита и възхвала на родното слово в одата „Българският език“

Иван Вазов се прекланя пред изначалните опори на българския национален дух – родната земя, родното минало, родното слово. И когато на тях се посегне, поетът бърза да заклейми хулителите им и да защити достойнството на родината.

Иван Вазов (1850 – 1921)

ЖИЗНЕН ПЪТ Иван Вазов е роден в Сопот. Първоначално учи в родния си град, после в Калофер и в Пловдивската гимназия. След това по волята на баща си, който иска синът да помага в дюкяна, заминава за Румъния при близък роднина търговец, за да усвои занаята. Младият Вазов обаче вече е избрал друг път за себе си: негови стихотворения започват да се появяват във важни през епохата периодични издания.

„Немили-недраги" (I глава) – Битът и всекидневието на емигранта

СМИСЪЛЪТ НА ЗАГЛАВИЕТО И ЗНАЧЕНИЕТО НА ПОНЯТИЕТО „ХЪШ“ Изразът „немили-недраги“ води началото си от българския фолклор. Във вековете на робството така назовават онези синове на народа, които, прокудени от поробителя, се скитат по чужди земи. И Вазов, и Ботев, а също така и другият ни голям национален поет Яворов го употребяват, за да внесат определена психологическа атмосфера в своите произведения

„Немили-недраги“ (II глава) – Колективният портрет на хъшовете

След като е представил индивидуалните портрети на някои от героите си в I глава, във II глава Вазов използва „съня“ на хъшовете, за да им направи групов портрет, да синтезира смисъла на техния емигрантски живот в контекста на настоящето и в перспективите на бъдещето. Образите на хъшовете са въведени с три синекдохи:

„Немили-недраги“ (III глава) – Какво значи да си хъш

В тази част от произведението си Вазов продължава да гради колективния портрет на българските хъшове. В „снимката“ на особената група, сред многото лица, отчетливо се откроява фигурата на Странджата: най-възрастният, най-много преживелият и най-мъдрият сред емигрантите, обрисувани в повествованието. Неговата реч е смисловият и емоционалният център на III глава от „Немили-недраги“.

„Немили-недраги“ (V глава) – Смъртта на Странджата

Причините за оставането на Бръчков до смъртния одър на Странджата Най-младият хъш остава, защото гладът и студът не са проблем за „една млада луда глава“. Остава и за да даде нравствена подкрепа на умиращия хъш, да му склопи очите на чужда земя. Присъствието на Бръчков до Странджата в този момент дава възможност, писателят отново да съпостави две поколения революционни дейци и да внуши идеята

„Немили-недраги“ (X и XVII глава) – Подвигът, саможертвата, свободата

ПЕЙЗАЖЪТ В НАЧАЛОТО НА ЕПИЗОДА Три ярки метафори създават усещане за величествената красота на природата: – дебелият пласт лед, облякъл като в медна броня реката; – Дунавът като естествен, създаден от памтивека мост; – водата под леда, приличаща на една душа, покрита с хладнокръвно лице. Заедно с това се оформя чувство за гробовност и пустинност. Малките дървени колиби по турския бряг

„Опълченците на Шипка“ – Възхвала на подвига в името на България

ЖАНРОВАТА СЪЩНОСТ НА ТВОРБАТА Стихотворението е последното от цикъла „Епопея на забравените“, посветен на Българското възраждане. В него са възпети онези исторически личности, които със слово или на дело повеждат народа към нов живот, към по-достойно бъдеще. Вазов нарича цикъла „епопея“. Същевременно епитетът „забравените“ показва една двойна насоченост във времето – пряка възхвала на героичното минало