Една българка по пътя на доброто - („Една българка”- Иван Вазов)

Доброта, човечност, състрадателност, всеотдайност - това са нравствени добродетели, неподвластни на времето, създаващи предста­вата за християнски морал и устойчивост на човешкото общество. Малцина ги притежават, но тези хора винаги будят възхищение и са при­мер за подражание. Най-често обикновени, на пръв поглед незабележими личности носят по­добни качества..

Пътят към доброто в 5-ти епизод на разказа "Една българка"

"Бабо, благодаря ти, ти си добра жена!" Благодарността е най-достойният отговор за добрината, отзивчивостта и състрадателността, проявени в тежък момент за човека. Разкриващ дълбочината на българската душев­ност чрез образа на баба Илийца в разказа „Една българка”, Иван Вазов достига до значими обоб­щения - за силата на страданието и смисъла

Измеренията на човешката доброта - (Иван Вазов - „Една българка")

Разказът „Една българка" от Иван Вазов разкрива духовната сила на една обикновена жена от народа, изправена пред труден избор. Тежка е съдбата на българина, загубил свободата си, живеещ в робство - изтерзан и измъчен. Но авторът доказва, че въпреки робството народът е съумял да запази жива волята си за борба, съхранил е моралната устойчивост на духа си.

Вярата в силата на доброто и милосърдието - (Иван Вазов - „Една българка”)

Иван Вазов е вдъхновен от възвишени родолюбиви чувства при създаването на разказа „Една българка”. Художествената идея на тази творба е свързана със стремежа на писателя да покаже нравствената сила и устойчивост на човека пред изпитанията чрез поведението на една истинска българка.

Първата среща на Баба Илийца с бунтовника - 2 епизод

Разказът „Една българка” от Иван Вазов е посветен на една необикновена за онази епоха жена - баба Илийца от Челопек. В размирното и страшно за българите време след разгрома на Ботевата чета, тя се опитва да спаси един от четниците, водена от своето майчино чувство, родолюбие, искрено изповядвани християнски ценности и желание да стори добро.

Баба Илийца - Една българка сред други българи - 3 епизод

Разказът на Иван Вазов „Една българка” утвърждава достойнствата на една истинс­ка българка, имаща смелостта да ги прояви в условията на робското време. Доброде­телите на баба Илийца - родолюбив, чувс­тво за дълг, състрадание и искрено христи­янско милосърдие, я открояват сред масата на изпоплашените й съселяни.

Иван Вазов - "Една българка"

„ТОВА Й СЕ ВИДЯ ОПАСНО, НО ДРУГ ИЗБОР НЕ Й ОСТАВАШЕ" (ІV част) В разказа „Една българка" Иван Вазов разкрива нравствените добродетели на една обикновена жена от народа. Чрез образа на баба Илийца той показва на какво е способен човек, когато изпитва възвишени чувства и се ръководи в живота си от непреходни ценности. Добродетелите на баба Илийца се открояват в най-голяма степен в IV глава на разказа, когато героинята преодолява изключително трудни препятствия, изпречили се на пътя й при нейното благородно желание да помогне на Ботевия четник.

Страхът на героите в разказа "Една българка"

Страхът като чувство на силно душевно безпокойство е нещо напълно естествено и разбираемо. То е реакция при възприемането на дадена външна опасност, на очаквана или на предвиждана беда, затова много често е разглеждан като проява на инстинкта за самосъхранение. Това обаче не ни дава право да считаме всеки страх за разумен и целесъобразен

Българският хъш - мъченик и герой

В първа глава от повестта „Немили-недраги” Иван Вазов разкрива образите на българските хъшове, обречени на страдания и лишения по време на своето изгнаничество в Румъния. Трогателната история, разказана от Вазов, всъщност       е насочена към следосвобожденското ни общество, за да му напомни какво то дължи на тези, които са пожертвали живота си, отказвайки се от всичко лично в името на една за­ветна цел - свобо­дата на Отечест­вото. В първа глава от повестта писателят предс­тавя хъшовете в два плана - като мъченици и като герои.

Македонски между авантюризма и героизма - („Немили-недраги”)

Десета част на Вазовата повест „Немили-недраги” има особен смисъл в сюжетното развитие. В нея за първи път в художественото настояще се налага истинският образ на българския хъш. В часа на делото мъченикът се превръща в герой - такова внушение гради разказът за трудния път на Македонски през замръзналия Дунав, като пратеник на хъшовете при Левски.