Иван Вазов озаглавява повестта си „Немили-недраги”, защото този стих от Ботевата поема „На прощаване” най-точно и синтезирано отразява съдбата на героите, принудени да водят живот, изпълнен с ли­шения и унижения извън пределите на ро­дината си.

Всяка национална литература изгражда об­рази на герои светци, отдали живота си в името на най-висшия и най-достоен идеал - свободата на род и родина. Несъмнено сред галерията ли­тературни герои, пример за жертвоготовност, особено средищно място заема Странджата - почитаният Знаменосец от повестта „Немили-недраги” на Иван Вазов.

Самото заглавие на повестта - „Немили-недраги”, вече говори за социалното битие на представителите на българската революционна емиграция в Румъния пре­ди Освобождението. Героизмът и само­жертвата им заслужават да бъдат припомнени и възвеличени, особено когато сле­досвобожденското общество така бързо ги забравя и незаслужено подценява.

В рубриката „Книжевни известия" на вестник „Народний глас" от 22 септември 1882 г. Вазов пише: „Важно е за един народ да познава добре миналото си. Изображението, вярното представление на всичката борба, на всичките страдания, които са ознаменували неговото съществование, е и интересно, и назидателно...

В повестта „Немили-недраги" Иван Ва­зов разкрива страдалческия, изпълнен с лишения и мъченичество живот на българ­ските хъшове в Румъния. С тази творба успява да докаже нещо много съществено – мизерията не е в състояние да унищожи достойнството, целите и мечтите на всички онези българи, които години наред

В повестта „Немили-недраги” няма главен герой, но сред хъшовската общност, наред със Странджата и Бръчков, а в някои отношения и като техен контрапункт, властно се откроява колоритният и реалистично обрисуван образ на Македонски. От началните до последните страници на творбата той почти винаги е в центъра

Всеки народ има в историята си своите върхове и падения, с които се съизмерва силата на духа му пред изпитанията на времето. Такива безспорно има и българският народ. В бездната на вековното чуждо владичество пламъкът на родолюбието се разгаря най-силно у онези български синове, за които България и нейната свобода са най-възвишен идеал.

„О, БЪЛГАРИО, НИКОГА НЕ СИ ТЪЙ МИЛА, КАКТО КОГА СМЕ ВЪН ОТ ТЕБЕ!" Иван Вазов озаглавява повестта си „Немили-недраги", защото този стих от Ботевата поема „На прощаване" най-точно и синтезирано отразява съдбата на героите принудени да водят живот, изпълнен с лишения и унижения извън пределите на родината си. Напуснали я насила или доброволно, непримирими с робската си участ, хъшовете са осъдени да живеят в чужда страна, лишени от дом, от топлина и обич, презирани от обществото на богатите в Браила.

(съчинение разсъждение върху I и II глава от повестта) В повестта „Немили-недраги” Иван Вазов възкресява духа на една трагична и величава епоха, разкрива преклонението си пред героите мъченици, обрекли човешките си съдби пред олтара на българската свобода. Колективният образ на хъшовете е художествен израз на патриотичните стремления на Възраждането.

(съчинение разсъждение върху X глава на вазовата повест „Немили-недраги") В повестта „Немили-недраги” Иван Вазов смесва в стилово отношение мемоарно-документалното с художествената измислица, за да въведе читателя в атмосферата на трудния емигрантски живот на хъшовете.