Българският връх - "Опълченците на Шипка"

В общочовешки план подвигът е начин за себереализация чрез жертвата, в национален - способ за гарантиране на ценността на индивида чрез целостта на общността/етноса/. Българското възраждане издига като висш идеал свободата на отечеството. Радикални или либерални, мерките за реализация на това предначертание трябва да доведат до безусловното му тържество.

"Опълченците на Шипка" - гордост и самочувствие

Историята познава върхове и падения, побе­ди и поражения. Победите разкриват величието на националния дух, а пораженията - устойчи­востта на националния характер. Този, който умее да разчита знаците на народната съдба, стига до мъдростта и познанието, че бъдещето е заложено в миналото и че истинският патри­от получава чрез уроците по история примери за национална гордост

Гордостта на българина според лирическия увод на одата "Опълченците на Шипка"

Одата „Опълченците на Шипка” е последното стихотворение от цикъла „Епопея на забравените" от Иван Вазов. В нея авторът влага чувства, характерни за цялото му творчество - пламенно родолюбие, вярност към идеалите на Възраждането, патетичен стил, придаващ специфичен облик на поезията му. С всяка своя творба Вазов служи на големите цели на своя народ.

Същност и величие на саможертвата в одата "Опълченците на Шипка"

Вазов обезсмъртява героизма на защитниците на Шипченския проход, чийто подвиг до голяма степен предопределя успешния ход на Освободителната за България Руско-турска война от 1878 г. Тази творба е дванадесета и последна поред в цикъла„Епопея на забравените", която единствена завършва не с поражение, а с победа - реална и морална - над вековния враг.

За езика на Вазовата ода „Опълченците на Шипка"

При анализа на всяка литературна творба един от основните акценти пада върху богатството на нейния език и изразните възможности на автора. По-често обаче се осмисля логиката и значимостта на поставения проблем и самата структура на творбата. Най-добрата възможност да се изтъкне

Не се гаси туй, що не гасне

В нашето време на тотална субкултура и на непоносимост към политическата патетика творчеството на Иван Вазов ни впечатлява именно с патетично изразеното си преклонение пред светините на България. Защото Вазовият патос е искрен, възрожденски, породен от духовното израстване на народа ни през една величава и далечна за нас епоха.

Защитата и прославата на родната реч в стихотворението "Българският език" от Иван Вазов

УВОД Родната реч е живата памет за героизма и мъченичеството на нашия народ. Родният език е символ на безсмъртния български дух , на националните ни ценности. Затова според Иван Вазов посегателството срещу българската реч е опит за накърняване на националното ни самочувствие. В ответ на несправедливите нападки срещу родната реч поетът написва стихотворението ,,Българският език”. С него той защитава езика ни от хулите и клеветите и превръща творбата във възторжена възхвала на родното слово.

Обикновеното и необикновеното в образа на баба Илийца

В разказа си “Една българка” Иван Вазов изгражда един изключително сполучлив като творческо дело образ. Неговата главна героиня,  баба Илийца, е така създадена, че ни се струва невъзможно да говори и действа не по начина, както става това в творбата. Неслучайно за едни от читателите на разказа заглавието му означава, че баба Илийца е една обикновена жена, една от многото българки от епохата на Април-ското въстание, а за друг – една селянка, различна от другите, една необикновена, изключителна българка.

Тежкият и нерадостен живот на хъшовете според I глава на повестта “Немили - недраги” (съчинение разсъждение)

Повестта “Немили - недраги” на Иван Вазов разкрива незаслужено тежката съдба на българските хъшове, които, намирайки се далеч от родината, са мъченици, но в помислите и стремежите си, в своята жертвоготовност за свободата на родината, са славни герои. Първа глава на повестта чрез битоописанието насочва към тежкия и нерадостен живот на българските хъшове на чужда земя – съпътстван от глад и унижения. Началният мрачен пейзаж създава усещането за безнадеждност и обреченост.

Животът на хъшовете според II глава на повестта “Немили - недраги”(съчинение разсъждение)

В живота хората се срещат с много трудности. Те могат да се справят с тях единствено чрез силен дух и мисъл за победа. Това е и основната тема на Вазовата повест, която разкрива тежкия живот на българските хъшове в Румъния. Във втора глава на повестта писателят показва мъката на хъшовете, породена от раздялата с родината България, жаждата за борба и невъзможността за нея, както и унижението, на което са подложени от крайна бедност.