„О, Българио, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе!" - („Немили-недраги")

Иван Вазов озаглавява повестта си „Немили-недраги", защото този стих от Ботевата поема „На прощаване" най-точно и синтезирано отразява съдбата на героите принудени да водят живот, изпълнен с лишения и унижения извън пределите на родината си.

„Ние сме човеци, ние сме българи, ние изпълнихме нашата света длъжност към отечеството"

Чрез повестта „Немили-недраги” Иван Вазов съхранява и пренася през вековете едни от най-светлите идеали на българския народ - свободата, самопожертвователността, родолюбието. Той показва как идеята за свободата извисява човешкия дух. Времето формира големите личности на предосвобожденската епоха- носители на освободителния идеал.

„Тъй свършваха тогава предтечите на зорницата на българското освобождение”

(съчинение разсъждение върху V глава на повестта „Немили-недраги”) Важно условие за успешната работа при изграждането на съчинение разсъждение е осмислянето на поставената задача, което е свързано с предварителна работа върху заглавието - начин на формулиране, изясняване на ключови думи, насоченост. Предварителната работа може да протече в два етапа:

Иван Вазов - живот и творчество

Иван Вазов твори през последните десетилетия на XIX и в началото на XX век. Годините преди Освобождението са време, в което българската литература носи възрожденския дух за борба срещу робството и издига като висша ценност свободата, а като върховна добродетел - саможертвената смърт в името на постигането на високия идеал - независимо отечество.

I глава от „Немили-недраги“ - въведение в света на хъшовете

„Немили-недраги“ е повест, защото, макар в творбата да няма конкретен главен герой и единна сюжетна линия, отделните образи на героите и картините в нея създават представата за един цялостен свят, в чийто център е българският хъш. Представата за този славен герой от епохата на националноосвободителните борби се гради чрез впечатленията

II глава от „Немили-недраги “- повествователят пряко характеризира хъшовете

II глава от повестта „Немили-недраги“ представя събития, които са естествено продължение на събитията от I глава. В тях участват някои от вече познатите ни герои: •    най-напред вниманието е насочено към Странджата и към неговите действия, преди той да се пренесе в света на сънищата;

Силата на словото в III глава от повестта „Немили-недраги“

III глава на повестта представя следваща поредица от ситуации, в които участват познатите на читателя герои от началото на повестта. Събитията тук не произтичат пряко от предходните събития. Сюжетът се развива не по линията на някаква ярка интрига, свързана с конкретен герой, а търсейки ярки сцени, които

V глава от „Немили-недраги“ - смъртта и заветът на стария знаменосец

V глава от повестта „Немили-недраги“ започва с уточнението, че са изминали две седмици от представлението, и пренася действието в обстановка, позната на читателя - кръчмата на Странджата. •    Битовото описание, с което започва главата, е изградено чрез детайли, които говорят за рязката промяна, настъпила в кръчмата.

Човешкият дух в изпитание - X глава от повестта „Немили- недраги“

X глава има особено място в контекста на цялата повест. Тя е единствената глава, в която сам на сцената на действието остава Македонски, спечелил доверието на другарите си и решен на всичко, за да доведе до успешен край своята трудна мисия - да предаде на Левски посланието на хъшовете.

XVII глава от „Немили-недраги“ - смърт, безсмъртие и живот - мъченичество

XVII глава е последната от повестта „Немили-недраги“. В нея се съдържа епилогът на творбата - тя представя героите и събитията от дистанцията на изминалото време: •    повечето от хъшовете загиват геройски в битката при Гредетин; •    Попчето и Мравката оцеляват, но замръзват по пътя към Букурещ, закъдето тръгват след войната;