“Немили - недраги” (анализ на III глава)

Повестта “Немили - недраги” на Иван Вазов разкрива незаслужено тежката съдба на българските хъшове, които, намирайки се далеч от родината, са мъченици, но и в помислите и стремежите си, в своята жертвоготовност за свободата на родината, са истински герои. И в трета глава на повестта писателят търси съотношението между величието и славата и падението и униженията, акцентирайки върху силата на духа и идеята, като залог за постигане на целите и доближаване до героичното.

„Немили-недраги“- Иван Вазов /Трансформиращ преразказ на I глава от името на Бръчков/

Казвам се Бръчков. Произхождам от заможно семейство. Причината за да дойда тук в Браила бе, че ми омръзна егоистичното, тихо и сигурно съществувание в магазията на баща ми. Искам да вкуся от сладостта на неизвестното и новото.Тъй като съм още млад - само на 20 години, един ден тайно реших да се кача на парахода и ето ме тук в Румъния. При слизането си от парахода , първият човек, който съвсем случайно съзрях бе един хъш. Той бе висок,с дребно и надупчено от шарка лице.  Запознахме се. Това беше Македонски. Той ме заведе в кръчмата на Странджата.

„Немили-недраги“ - Иван Вазов /Трансформиращ преразказ на 5-та глава от името на Бръчков/

Минаха две седмици, а Македонски беше изчезнал без да се обади. Аз съществувах, благодарение на неговото милосърдие и изведнъж бях останал гладен и без средства. Заедно с Хаджият и Попчето ядохме два-три дни на вяра у Странджата, но той изведнъж се разболя и ние останахме гладни. Огънят, където къкреше бобът угасна, съдовете и чашите стояха немити и дебел пласт прах ги покриваше. Шумната и многолюдна кръчма стана пуста. Хаджият тръгна да търси пари от някой богаташ. Замина и не се върна.

Трансформиращ преразказ на 2-ра част от разказа "Една българка" от името на баба Илийца - (два варианта)

Аз съм селянка от Челопек, с болното си внуче на ръце съм се запътила към Черепишкия манастир. От две недели насам моето внуче ставаше все по-зле. Не му помогнаха, нито хекиминът, нито баянета и затова реших да се помоля на Света Богородица. По пътя към манастира, минавайки през Церовата гора срещнах бунтовник, който ме помоли за помощ.

Трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач на IV глава от разказа „Една българка“

Баба Илийца тръгва към Искъра, зад който я чака бунтовникът. Тя е много смутена, защото не можа да каже и да се посъветва с калугера. Дрезгавата нощ прави природата зловеща. В душата на Илийца се таи тревога. Когато тя стига върха на големия бряст, сяда да си почине на студената земя. След кратко време тръгва, но не минава през селото, защото се страхува. Тръгва наляво от него, по брега на урвата и слиза през нивите. Скоро старицата стига до реката. Вижда ладията на брега.

Трансформиращ преразказ върху 5-та глава на "Една българка" от името на страничен наблюдател

Баба Илийца най-после стига до отсрещния бряг. Тя слиза от ладията с детето на ръце и тръгва нагоре към гората. Когато стига до мястото на което се бяха срещнали с бунтовника, тя вижда човешка сянка и се досеща, че това е той. Момъкът излиза. Селянката го поздравява и му дава парче хляб.

Структурни елементи на съчинението разсъждение

Структурните елементи на текста, помним, са във връзка с типа текст. Съчинението разсъждение е аргументативен текст. То не разказва, например жизнената история на автора на литературното произведение или историята, която повествователният литературен текст разказва. Съчинението разсъждение не описва, например пробудените при прочита на литературния текст емоционални преживявания, нито (предполагаемите) преживявания на писателя.

Трансформиращ преразказ от името на Бръчков (Немили-недраги" - трета глава)

Когато се върнахме с Македонски в кръчмата, Странджата вече беше подготвил обяда и чакаше своите обичайни посетители - хъшовете. Скоро те дойдоха, обядът започна. Докато се хранехме, те оживено приказваха по различни теми, надигайки чашите с вино. Всички вземаха участие в тях, единствено аз стоях в края и тихо обядвах. След като изпитите чаши загубиха своя брой, между хъшове избухна спор, който можеше да доведе до фатален край.

Трансформиращ преразказ от името на Македонски („Немили-недраги“ – 10 глава)

Беше двадесети февруари, а часът около девет или десет. Студовете се усилваха, а Дунава беше замръзнала. Аз бях облечен с влашки кожух и гугла. Единственото, което ме отличаваше от селяните, беше това, че нося револвер. Стоях неподвижно и следях караулите. Закрачих по Дунава и предпазливо опипвах леда около себе си с една тояга. Вратът и гърдите ми бяха облени в пот от притеснение. Изведнъж на пътя ми се появи черна ивица незамръзнала вода, широка около три разкрача.

Това й се видя опасно, но друг избор не й оставаше - „Една българка" (ІV част)

В разказа „Една българка" Иван Вазов разкрива нравствените добродетели на една обикновена жена от народа. Чрез образа на баба Илийца той показва на какво е способен човек, когато изпитва възвишени чувства и се ръководи в живота си от непреходни ценности. Добродетелите на баба Илийца се открояват в най-голяма степен в IV глава на разказа