„Една българка" - Милосърдието и вярата в страшното време на бунта

Смисълът на заглавието При първата публикация на творбата от 1899 г. тя е озаглавена „Челопешката гора". Истинския си смислов обем обаче текстът постига, когато, преиздавайки го, прозаикът му избира названието „Една българка":

Иван Вазов – „Една българка“ (Анализ 2)

Творческа история на разказа „Една българка“ Разказът „Една българка“ пресъздава реални събития. През 1899 г. Иван Вазов предприема пътуване до Врачанския регион, за да види местата, където Ботевата чета е разбита, а войводата - прострелян.

Иван Вазов – „Една българка“ (Анализ 3)

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ Написаният по действителни събития разказ има внимателно изградена композиция. Повествованието включва само събития, които допринасят за търсените от автора внушения. Сюжетът ги следва, без да нарушава тяхната хронология, редът по който те са се случили.

Иван Вазов – „Българският език“. Езикът – гордост и болка

Характерна черта на Вазовото творчество е документално-историческата основа на почти всички негови произведения. С тях той реагира точно, навременно и съответстващо на текущите събития и актуални проблеми, касаещи България и българския народ.

Иван Вазов - „Българският език“. Българският език между хулите и прославата

Вазовата ода „Българският език“ в смислово и емоционално отношение твърде много напомня патриотичния дух на неговата „Епопея на забравените“. Ако в дванадесетте оди на този поетичен цикъл поетът прославя забравени герои и събития, то в създаденото доста по-късно стихотворение „Българският език“

Трудният и нерадостен живот на хъшовете в „Немили-недраги“ от Иван Вазов – (Първа и втора глава на повестта)

В повестта „Немили-недраги", създадена през 1883 г., Иван Вазов изобразява трудния и нерадостен живот на българските хъшове в Румъния. Той въвежда читателите в атмосферата на емигрантското ежедневие, в което наред с борбата за оцеляване се чувства и героичният устрем на хъшовете за свобода и социална справедливост.

Речта на Странджата в „Немили-недраги“ от Иван Вазов

Трета глава на повестта „Немили-недраги“, в която Странджата произнася знаменитата си реч, се приема от много изследователи за идейно-емоционален център на творбата. Тази реч отразява най-съкровените чувства на хъшовете, издига ги над дребните житейски страсти и им припомня великата идея, на която са обрекли живота си.

Иван Вазов – „Немили-недраги“. Смъртта на Странджата (V глава)

Странджата – старият знаменосец, е един от централните герои в повестта „Немили-недраги“. В неговия образ Вазов съчетава най-благородните и възвишени черти на българския поборник от годините на националноосвободителните борби. Той е от онези безименни герои, без чиято саможертва делото на големите апостоли на свободата

Иван Вазов – „Немили-недраги“. Македонски в центъра на една рискована мисия (X глава)

Мисията на Македонски – да предаде на Левски писмото на емигрантите от Браила и да получи указания за участието им в борбата срещу поробителя, е вълнуващ момент във Вазовата повест „Немили-недраги“. Въпреки че в своето ежедневие Македонски често е представян от автора като безцеремонен самохвалко и авантюрист

Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“ (Анализ)

„Опълченците на Шипка“ е последното стихотворение от поетическия цикъл „Епопея на забравените“, писан от Вазов между 1881 и 1884 година. Цикълът се състои от 12 стихотворения, посветени на дейците на българското националноосвободително движение. През годините след Освобождението поетът наблюдава как постепенно