Човешкият дух в изпитание - X глава от повестта „Немили- недраги“

X глава има особено място в контекста на цялата повест. Тя е единствената глава, в която сам на сцената на действието остава Македонски, спечелил доверието на другарите си и решен на всичко, за да доведе до успешен край своята трудна мисия - да предаде на Левски посланието на хъшовете.

XVII глава от „Немили-недраги“ - смърт, безсмъртие и живот - мъченичество

XVII глава е последната от повестта „Немили-недраги“. В нея се съдържа епилогът на творбата - тя представя героите и събитията от дистанцията на изминалото време: •    повечето от хъшовете загиват геройски в битката при Гредетин; •    Попчето и Мравката оцеляват, но замръзват по пътя към Букурещ, закъдето тръгват след войната;

Иван Вазов - „Немили-недраги“ (обобщителен анализ)

Заглавието може да бъде разчетено по два начина: •    В тълковния речник прилагателното име немил-недраг е обяснено така: „Който няма близки или е бездомен. Скитам немил-недраг из чужди страни“. В цялата повест хъшовете са представени именно в такава светлина. Още в I глава от описанията на местата в чуждия град,

Измеренията на човешката доброта в „Една българка“ от Иван Вазов

Разказът „Една българка" от Иван Вазов разкрива духовната сила на една обикновена жена от народа, изправена пред труден избор. Тежка е съдбата на българина, загубил свободата си, живеещ в робство - изтерзан и измъчен. Но авторът доказва, че въпреки робството народът е съумял да запази жива волята си за борба, съхранил е моралната устойчивост на духа си.

Езикът - гордост и болка в „Българският език“ от Иван Вазов

Създадена по конкретен повод, одата „Българският език" на Иван Вазов се превръща в апология на родното слово. Тя е написана през 1883 г. - време, когато България се стреми да докаже своите морални и духовни ценности и да намери мястото си в Европа и света.

Гордостта на българина според лирическия увод на одата „Опълченците на Шипка“

Одата „Опълченците на Шипка" е последното стихотворение от цикъла „Епопея на забравените" от Иван Вазов. В нея авторът влага чувства, характерни за цялото му творчество - пламенно родолюбие, вярност към идеалите на Възраждането, патетичен стил, придаващ специфичен облик на поезията му.

Трансформиращ преразказ от името на Бръчков - трета глава на ,,Немили-недраги”

Върнахме се в кръчмата на Знаменосеца. Той беше приготвил обяда и чакаше редовните си посетители - хъшовете. Скоро те започнаха да прииждат и обядът започна.  На масата се зародиха разнообразни и оживени разговори.

Историческата действителност, разкрита в първа част на разказа „Една българка“

В разказа „Една българка" Вазов правдиво изобразява смутното бунтовно време в околностите на Враца след разбиването на Ботевата чета. На фона на ужаса и робското малодушие се откроява поведението на баба Илийца, която надмогва страха си и рискува живота си, за да спаси свой сънародник.

Личните тревоги на баба Илийца във втора част на разказа „Една българка“

В началото на втора част авторът запознава читателя с личните тревоги на баба Илийца. Тя е угрижена и изплашена за здравето на внучето си, защото не са помогнали нито бабешките лекове, нито хекиминът. Изразите „полуживо", „сирак", „болно" трогателно очертават нещастието на възрастната жена.

Благородството и състраданието срещу страха и егоизма в трета част на разказа „Една българка“

Третата част на разказа обогатява представата за баба Илийца и придвижва напред сюжетното действие. Достойнствата на смелата и всеотдайна жена изпъкват в съпоставка с постъпките на страхливия и егоистичен калугер в манастира.