Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“ (Анализ)

„Опълченците на Шипка“ е последното стихотворение от поетическия цикъл „Епопея на забравените“, писан от Вазов между 1881 и 1884 година. Цикълът се състои от 12 стихотворения, посветени на дейците на българското националноосвободително движение. През годините след Освобождението поетът наблюдава как постепенно

Срамът и славата в „Опълченците на Шипка" от Иван Вазов

Своя поетичен цикъл „Епопея на забравените" Вазов създава, за да прослави мисията, всеотдайността и родолюбието на героите на националното ни Възраждане. Утвърдил величието на отделни личности като Паисий, Раковски, Левски, в заключителната дванадесета ода „Опълченците на Шипка"

Храбростта и подвигът в „Опълченците на Шипка" от Иван Вазов

Наред с увода и следващите смислово обособени моменти в одата (същинската част и епилогът) са подчинени на основния авторов замисъл – защита на България и възхвала на нейните герои. Навсякъде присъства и образът на Балкана, който е арена на славни битки, пази спомена на легендарните събития и го пренася през вековете, за да го направи достояние и на бъдещите поколения.

„Опълченците на Шипка" – Възхвала на подвига в името на България

Стихотворението е последното от цикъла „Епопея на забравените“, посветен на Българското възраждане. В него са възпети онези исторически личности, които със слово или на дело повеждат народа към нов живот, към по-достойно бъдеще. Вазов нарича цикъла „епопея“. Същевременно епитетът „забравените“ показва една

„Опълченците на Шипка“ – кратък анализ

„Опълченците на Шипка“ е ода, която възпява героизма на българите, участвали в Освободителната война. Одата е жанр, типичен за класицизма, който се разгръща и през епохата на Романтизма. За него са характерни високият стил, патетичният изказ и въвеждането на разгърнати сравнения с безспорни образци.

„Опълченците на Шипка“ – Незабравимите бранители на върха

Композицията на одата „Опълченците на Шипка“ следва класическата схема на защитна реч с представяне на тезите на обвинението и защитата. Доказателството, че свободата ни е заслужена, е подвигът на българските доброволци, чиито дела са възторжено прославени и поместени във вечността.

Иван Вазов – „Българският език“ (Анализ)

Стихотворението „Българският език“ е написано, когато от Освобождението са минали само пет години. Но вече се чуват обвинения към българите, че били получили даром свободата си, че нямат свои ярки герои и изявени творци, че речта им е груба и негодна за създаване на литературни произведения.

„Българският език" – Патриотична защита на родния свят

■ ПРИЧИНА И ПОВОД ЗА НАПИСВАНЕ НА ТВОРБАТА: – причината е родолюбието на поета, неговото желание да възпее, да защити всичко родно. В отношението си към миналото Вазов търси основания за нашето национално самочувствие. Цялото му творчество е подчинено на мисълта за България и нейната историческа съдба.

„Българският език“ – Възхищението и възмущението на автора

Стихотворението „Българският език“ разгръща пламенна защита на родната реч от злонамерените обвинения, че езикът ни е груб и не може да бъде средство за изразяване на възвишени мисли. Поетът аргументирано опровергава становището на клеветниците, като изтъква качествата на българския език.

Защита и възхвала на родното слово в одата „Българският език“

Иван Вазов се прекланя пред изначалните опори на българския национален дух – родната земя, родното минало, родното слово. И когато на тях се посегне, поетът бърза да заклейми хулителите им и да защити достойнството на родината.