Стихотворението “Моята молитва” е едно пародийно произведение на Христо Ботев, в което той се опитва да вземе външно формата на християнската молитва, за да вложи в нея напълно различно идейно съдържание.Като цяло, творбата е изградена от антитези, в които Ботев съпоставя лъжливия християнски бог

Седемдесетте години на XIXв.-времето,в което Ботев налага литературното си присъствие,са белязани от важни явления в българската художествена словесност.Това е периодът,в който започва откъсването й от възрожденския дидактичен модел,собствено литературно развитие и съответно-определянето на жанровата и система.  Представителни автори за развоя на поезията през 70-те години на XIXв. Са Петко Славейков,Любен Каравелов,Христо Ботев,Стефан Стамболов,Иван Вазов.

В своята поезия Ботев изразява както революционните си стремежи, така и личните си вълнения.Пресъздавайки облика на епохата, той разглежда проблемите не само за робството и свободата, революцията, подвига и саможертвата, а поставя и въпроса за ролята на интимното в живота на бореца за свобода.Чрез образът на майката, Ботев умело съчетава интимното и националното.В съзвучие с възрожденската традиция поетът отъждествява майката с родината.

Единственият главен герой в поезията на Христо Ботев е борецът за национална свобода и социална правда. Най – пълно този образ е проследен и разработен в стихотворенията “Хайдути”, “На прощаване”, “Хаджи Димитър” и Обесването на Васил Левски”. Тези творби са подредени в строг хронологичен ред, защото освен развитието и идейното израстване на бореца за свобода, те проследяват трите етапа на националноосвободителната борба на българския народ срещу поробителите.

Лириката на Ботев е потресаваща картина на робската действителност. Животът на българския народ люлян в “робска люлка” е една безкрайна елегия. В своята едноименна творба „Елегия“ Ботев представя народа като живо погребан мъченик, от чието чело се лее ”пот кървав над камък гробен”.

Робството при Ботев е осакатяване, унижаване на човешкото достойнство, принизяване не само на материални и духовни ценности, но и на основни християнски постулати, а свободата е свръх ценност. Двете понятия са разгледани в универсален, общочовешки смисъл. Именно заради това идеите на поета надхвърлят границите на националното, за да се превърнат в един интернационален символ на борбата срещу подтисничеството.

На пръсти се броят онези българи, които с целият си живот до най-върховна степен са въплатили в себе си положителните качества и мъдростта на своя народ и още приживе са заслужили правото директно да се обръщат към народа си, а след смъртта си продължават да живеят в поколенията и със своите въпроси да тревожат и разбуждат тяхното съзнание. Kато Паисий със знаменитото си обръщение «О, неразумни и юроде, поради що се срамиш да се наречеш Българин?»

Поезията на Христо Ботев е най-високият връх в развитието на българската възрожденска литература. И същевременно между Ботев и останалите ни възрожденски писатели – от Паисий Хилендарски до Добри Чинтулов и Любен Каравелов – стои цяла пропаст. С дълбочината на своите идейно-емоционални послания, на своите прозрения за настоящето и бъдещето Христо Ботев е изпреварил съвременниците си с цяла епоха.

Всеки народ има свои велики личности и гениални натури, както в историята си, така и в изкуството, и в литературата. В историческото развитие на българската литература със златни букви е написано името на гениалния поет и пламенен революционер Христо Ботев. Принуден от най – ранната си младост да живее далеч от родина, дом и семейство, той вкусва горчивия залък на скиталческия живот и тежката участ на чужденеца, и това още повече засилва вродената му любов към народ и родина.

Стихотворенията на Ботев са ярък пример за неговия блестящ творчески талант. Авторът, макар и да е написал малко такива творби, оставя в наследство великолепни произведения. Едни от най-добрите му стихотворения са: “Майце си”, “Към брата си”, “Делба” и “До моето първо либе”. Именно в тях Ботев ни показва как човек, който е в състояние на пълна безизходица и отчаяние, достига до духовна хармония.