Пътят и споменът в елегията „Да се завърнеш в бащината къща"

Всеки човек, изпаднал в отчаяние, най-често търси спасение от проблемите си сред топлината и уюта на родния дом. Това е мястото, което слага началото на един дълъг път, определящ човешкото съществуване. В елегията „Да се завърнеш в бащината къща" Димчо Дебелянов използва спомена, за да разкрие душевното състояние на лирическия си герой.

Димчо Дебелянов – „Да се завърнеш в бащината къща“ (анализ)

Заслужил признанието на необикновено чувствителен и най-задушевен лирик в българската поезия, Димчо Дебелянов оставя на поколенията неголямо по обем, но изключително богато по дълбочина и многообразие на душевните изживявания творчество. Лирическият герой в поезията му е сложна и противоречива натура.

Светът на спомените срещу светът на настоящето – (Димчо Дебелянов – „Скрити вопли“ и „Помниш ли, помниш ли...“)

Димчо Дебелянов е поет с изострена чувствителност към заобикалящия го свят, която намира израз с помощта на художествените средства, похвати и лексикално богатство на символистичната поетика. Той влага много живот и искреност в някои от клишираните вече по негово време символно-метафорични образи и традиционни за символизма теми.

Образът на дома в „Преди да се родя“ от Ивайло Петров и в „Да се завърнеш в бащината къща“ от Димчо Дебелянов

В представата на всеки човек образът на дома е свързан със спомените за детството, за майчината грижа и закрила. Обикновено той е нещо свещено и съкровено, една от опорите в живота, даваща успокоение, вяра и утеха.