Димчо Дебелянов – „Да се завърнеш в бащината къща“ (анализ)

Заслужил признанието на необикновено чувствителен и най-задушевен лирик в българската поезия, Димчо Дебелянов оставя на поколенията неголямо по обем, но изключително богато по дълбочина и многообразие на душевните изживявания творчество. Лирическият герой в поезията му е сложна и противоречива натура.

Светът на спомените срещу светът на настоящето – (Димчо Дебелянов – „Скрити вопли“ и „Помниш ли, помниш ли...“)

Димчо Дебелянов е поет с изострена чувствителност към заобикалящия го свят, която намира израз с помощта на художествените средства, похвати и лексикално богатство на символистичната поетика. Той влага много живот и искреност в някои от клишираните вече по негово време символно-метафорични образи и традиционни за символизма теми.

Образът на дома в „Преди да се родя“ от Ивайло Петров и в „Да се завърнеш в бащината къща“ от Димчо Дебелянов

В представата на всеки човек образът на дома е свързан със спомените за детството, за майчината грижа и закрила. Обикновено той е нещо свещено и съкровено, една от опорите в живота, даваща успокоение, вяра и утеха.

Анализ на стихотворението „Пловдив” от Димчо Дебелянов

Сонетът „Пловдив” носи чертите на типичната Дебелянова поезия. Тя е въплъщение на тежките му мисли и преживявания, съжалението и жестоката реалност, която помрачава живота му. Чрез нея той се опитва да изрази своята душевна болка и огорчение от ставащото около него.

Анализ на стихотворението „Прииждат, връщат се... “ на Димчо Дебелянов

Само четири години след появата си в периодичния печат Яворов вече е голям поет, който осъзнава себе си като наследник на Ботев. Славейков е всепризнатият жрец на българската поезия, авторитетът, който безспорно владее цялото пространство и налага правилата му.

Анализ на Дебеляновото стихотворение „Помниш ли, помниш ли…“

 Дебеляновата елегия „Помниш ли, помниш ли…“ е публикувана през 1914г. в списание „Родно изкуство“. Едно от основните послания на творбата е представата за спомена и неговата съхранена връзка с миналото. Стихотворението няма заглавие и затова първият стих,

Димчо Дебелянов – „Спи градът” - анализ

След властния „гръмовержец” Пенчо Славейков и драматичния Пейо Яворов Димчо Дебелянов е поредното самобитно явление в полето на българския модернизъм. Лириката му е нежна и меланхолична, скръбно приглушена, тихо нашепваща елегични мелодии... Димчо Дебелянов е най-нежният български лирик.

Анализ на „Сиротна песен” – Димчо Дебелянов

В началото на 20. век поетът символист Димчо Дебелянов участва като доброволец на фронта в Първата световна война и е ротен командир. Това всекидневие довежда не само до личностното преобразяване на Дебелянов, но и до трансформации в неговата поезия,

Димчо Дебелянов - „Черна песен“ - анализ

Димчо Дебелянов е името на една от най-значимите личности в българската поезия в началото на 20. век. Представител на школата на символизма, той създава лирика, изпълнена с блянове по невъзвратимото минало, болка от сблъсъка с реалността и съпровождащото

Димчо Дебелянов – „Скрити вопли” / "Да се завърнеш..." - анализ

 Поезията на Димчо Дебелянов е огледален лирически образ на неговия душевен свят. Животът му е кратък и белязан с поредица от раздели, всекидневието за него е оцеляване на ръба на глада и бедността. Авторът е безприютното “патриархално” дете на модернизма,