І. Преходът от Средновековие към Ренесанс:       - Средновековната култура е феодална;       - Християнството е водещата идейна тенденция;       - Средновековната култура успява да покрие всички аспекти и прослойки на феодалното общество;

ПРЕХОДЪТ ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕ КЪМ РЕНЕСАНС Средновековната култура е феодална по своя характер, въпреки че най-често я определяме като религиозна. Но макар християнството да е водеща идейна тенденция, средновековната култура все пак успява да покрие цялото многообразие на тогавашния живот.

НОВЕЛА   Наименование: От италиански - нов, млад. Новостта се свързва не толкова с предаването на информация, а с начина, по който една вече известна история получава нов смисъл и морална поука.

Ренесансът е период от европейската история, който играе ролята на мост между средните векове и новите времена и има решаващо значение за културното развитие на Западна Европа. Наименованието на епохата (Renaissance на френски език означава „възраждане“)

Литературното творчество на Ренесанса е със светски и хуманистичен характер. Основен обект на изображение в него е човекът с цялата му жизнена подвижност и изменчивост. Човешкото се представя чрез мащабни образи, с обобщителен и универсален характер.

Ренесансът е културноисторическа епоха, която обхваща около три века – XIV-XVI век и се характеризира като движение, свързано с промяна в средновековната мисловна нагласа, с отношението към човека и неговите проблеми, както и с интереса към античната култура и нейните ценности.

ЩО Е РЕНЕСАНС? Думата „ренесанс“ буквално означава ново раждане. Значението, което я превръща в име на цяла една велика епоха в европейската култура, е свързано с новото раждане на античния дух, на интереса към човека,

Новелата е вид разказ с интересен сюжет и неочакван край. Понякога тя прилича на приказката, а в много случаи се доближава и до анекдота. Разновидности на новелата са познати още от Античността и Средновековието, а и през Ренесанса тя е

Ренесансът (фр. renaissance – възраждане) е културно-историческа епоха, която обхваща времето от 30-те години на XIV в. до 30-те години на XVII в. Възниква най-напред в Италия поради бързото развитие на търговията и градския живот. През този период е възкресен античният идеал за единството

За разлика от основната част на Западна Европа, в испанската история протичат специфични процеси. На първо място стои фактът, че на Иберийския полуостров дълги векове се води борба между християнство и мюсюлманство. Още в Ранното средновековие арабите завладяват големи части от Средиземноморието