Черноризец Храбър – „За буквите“ (анализ)

Смята се, че това съчинение е написано в последното десетилетие на IX век. По това време начело на българската държава застава цар Симеон. При него приетото наскоро християнство се укрепва и институционализира, утвърждават се славянската азбука и новият богослужебен език.

Черноризец Храбър – „За буквите“ (Анализ)

Черноризец Храбър е старобългарски писател от края на IX или началото на X век, чиято самоличност и до днес предизвиква спорове сред учените. Една от най-популярните хипотези, макар и недоказана, го идентифицира с младия княз Симеон.

Черноризец Храбър – „За буквите“ (кратък анализ)

„За буквите“ е едно от произведенията в старобългарската литература, авторът на което е известен – Черноризец Храбър. Известно обаче е само името, за личността не се знае нищо. Поради това около името има множество легенди като тази, че под него се крие самият цар Симеон Велики.

„За буквите“ – Необходимостта от защита на азбуката

„За буквите“ е творба, сходна по дух и пламенност с „Азбучна молитва“. Високата информираност на автора и свободата, с която се води спорът в текста, напомнят диспута с триезичниците от Пространното житие на св. Кирил. Обстановката, в която е създадено произведението, наподобява обстоятелствата

„За буквите“ – Защита и възхвала на славянската писменост

Познати са 80 преписа на „За буквите“. Преписите, които са открити, са създадени почти 500 години след написването на текста. Най-старият препис е от 1з48 г. Някои от изследователите на „За буквите“ приемат, че текстът е произнесен публично на Преславския църковно-народен събор