Образованият човек през Средновековието е трябвало да владее най-вече две изкуства-да познава отлично свещените християнски текстове /Стария и Новия Завет/ и да умее да произнесе публична реч.Необходимостта от първото може да се обясни с проникването на християнската религия във всички сфери на живота през Средновековието,в системата от морални и естетически ценности ,в политическия живот,законодателството,литературата,а и във всекидневието на човека,в отношението му към храненето

За буквите е написано в края на 9 в.Вероятно е предназначено за Преславския събор от 893г.,на който славянската писменост е утвърдена като официална за България.Основният проблем на творбата-защита на славянската писменост от нападките на византийците и нейната възхвала,насочват към историческите събития от посочения период. В този период на реформи съчинението За буквите е трябвало да изиграе важна роля-категорично да реши съдбата на славянската писменост като изключително важен фактор за

Трактатът на Черноризец Храбър “За буквите” може да бъде наречен “жанрово синкретична творба”. Доколкото носи черти на полемиката, той се вписва в образеца на художествената литература. Доколкото има характер на апология, може да се отнесе към публицистиката. Доколкото е трактат с определена научна стойност (филологическа и историческа), би могъл да се разгледа като научно изложение. Какви са корените и функциите на това многообразие? Защо в един период, свързан с укрепване на канона в

Име на писател Черноризец Храбър досега не е открито в друго старобългарско съчинение. Очевидно е, че е псевдоним - измислено име, несъответстващо на истинското. Черноризец Храбър значи „храбър монах”. И според нормите на богословието означава, че е победил дявола и злото - храброст, която може да се признае на малцина. В старобългарската литература с такава добродетел е изтъкнат Константин Кирил - философ. Ако тълкуваме в този дух заглавието на творбата „О писменехь Чръноризца Храбра”, ще

Старобългарската творба „За буквите...” носи белезите на характерния за епохата стил на художествения и жанров синкретизъм. Тя е едновременно научно съчинение (трактат), художествена полемика, т.е. спор, реализиран със средствата на риториката, и апология - защита на научна теза или художествено твърдение с настойчивите и силно въздействащи внушения на публицистиката. Разнообразието от жанрови форми - трактат, полемика и апология - създава особената специфика на стиловия изказ и

Смята се, че това съчинение е написано в последното десетилетие на IX век. По това време начело на българската държава застава цар Симеон. При него приетото наскоро християнство се укрепва и институционализира, утвърждават се славянската азбука и новият богослужебен език. Времената са бурни, защото скоро след като княз Борис Покръстителят се оттегля в манастир под името Михаил, неговият син Владимир (Расате), наследил баща си на престола, решава да се върне към езичеството.

АВТОРЪТ Черноризец Храбър е старобългарски писател от края на IX или началото на X век, чиято самоличност и до днес предизвиква спорове сред учените. Една от най-популярните хипотези, макар и недоказана, го идентифицира с младия княз Симеон. Всъщност наличните данни не ни дават ясен отговор на въпроса „Кой е Черноризец Храбър?“. Името му не се споменава никъде от останалите старобългарски писатели. И все пак неговата широка култура и филологическа компетентност доказват, че това е

„За буквите“ е едно от произведенията в старобългарската литература, авторът на което е известен – Черноризец Храбър. Известно обаче е само името, за личността не се знае нищо. Поради това около името има множество легенди като тази, че под него се крие самият цар Симеон Велики. Да, но Средновековието не познава практиката да подписваш произведението си с псевдоним. Ако Симеон е искал да подпише своя творба, би я подписал със собственото си име. Ако ли не – би я оставил анонимна.

В защита на славянската азбука. Произведението „За буквите“ е една от най-значимите творби на старобългарската литература. То изразява силната защита на създадената от св. Кирил и Методий славянска писменост. Със своята пламенност и ясно формулирани аргументи, текстът напомня духа на „Азбучна молитва“ и диспута на Константин-Кирил Философ с триезичниците. Творбата възниква в края на IX век, когато в България се водят ожесточени спорове за правото на славяните да използват своя език и

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА Познати са 80 преписа на „За буквите“. Преписите, които са открити, са създадени почти 500 години след написването на текста. Най-старият препис е от 1з48 г. Някои от изследователите на „За буквите“ приемат, че текстът е произнесен публично на Преславския църковно-народен събор, свикан от княз Борис I Михаил в края на 89з г. или в началото на 894 г. На Преславския събор се вземат няколко решения, които имат важно значение за продължаващата