Литература на Българското възраждане

Възраждането е своеобразно начало на новата българска история, времето на преход от феодализъм към капитализъм, от Средновековието към Новото време. Преходът в българските земи през XVIII и XIX в. протекъл в условията на подготовка и провеждане на националната буржоазна революция. Тя била осъществена под влиянието на различни вътрешни и външни противоречия, намесата на Великите сили и съседите на България

Българско възраждане

Прието е периодът на XVIII и XIX век от историята ни да се нарича Българско възраждане. Основание за това дават сложните и динамични процеси, които могат да се проследят както в материалния, така и в духовния живот на българското общество. Те бележат прехода от Средновековието към новите, модерни времена.

Литература на Българското възраждане

Литература на Българското възраждане се нарича книжнината, създавана в периода на XVIII и XIX век. Тя е естествено продължение на старобългарската литература, но за разлика от нея не е обременена със задачата да утвърждава религиозния мироглед

Обща характеристика на Българското възраждане

Възраждането е един от най-важните етапи от развитието на българското общество и култура. Думата „възраждане“ е буквален превод на думата „ренесанс“. Затова често се казва, че Възраждането играе в българската история ролята, която е изиграл Ренесансът в развитието на европейските култури.

Светът на Българското възраждане. Българска възрожденска литература

Възраждането е епоха в българското историческо развитие, която обхваща времето от средата на XVIII век до Освобождението на България от османска власт през 1878 г. Нейното начало е свързано с изоставането на Османската империя от европейското политическо и културно развитие и необходимостта