Творческото присъствие на първия български възрожденски автор Паисий Хилендарски е категорично заявено с новата, непозната за времето си активна, гражданска позиция. Монахът от Хилендар написва „История славянобългарска“ - творба със светско и гражданско съдържание, а не с познатите религиозни послания на средновековното българско четиво. Появата на тази първа възрожденска книга е художествено следствие от общите духовни процеси на епохата
Трудно е да си изградиш представа за човек, роден и живял повече от двеста и петдесет години. Още повече, когато сведенията за живота му са няколко реда, оставена от собствената му ръка, и още толкова в спомените на съвременници. Представата за такъв човек ще се роди между редовете на написаната от него „История славянобългарска“ както и в случилото се с нея, след като от появата до днес тя се позната на всички.
Първите образци на новобългарска поезия, белетристика и драма са създадени през 19. в. Появата им обаче не е резултат от случайни и спонтанни творчески актове, тя е подготвена от дълъг предходен период, през който средновековната литературна система бива постепенно преобразувана и в крайна сметка - заменена с нова. Началото на този период може да бъде отнесено към края
Възраждането е епоха на родово и национално съзряване на българския дух. Паисий Хилендарски дава първия могъщ пулс в тази насока със своята уникална творба „История славянобългарска”, появила се през 1762 г. Авторът споделя с болка и загриженост побода за написването на първия книжовен труд с възрожденски характер:
Потискаща е атмосферата по българските земи в средата на XVIII век. Спомените за отминало величие и слава са все по-бледи. Следите им се губят сред мрачната действителност. Засилващото се гръцко влияние и непрестанният турски гнет разколебават вярата на българите за по-добро бъдеще.
Паисий Хилендарски (1722 - 1773) е един от първите будители и просветители на българския народ. Данните за живота му са твърде оскъдни. Предполага се, че е роден в Банско. Няма сведения за това къде и кога се е учил.
Основните извори, които Паисий Хилендарски ползва за съставянето на произведението, са „Царството на древните славяни“ на Мавро Орбини (1601) и „Анали църковни и граждански“ на Цезар Бароний (1607). Към тях прибавя и още много други съчинения.
Паисий Хилендарски е роден през 1722 г. Кое е родното му място не е известно. По въпроса се водят спорове и се разпространяват различни легенди. Най-популярно е мнението, че е роден в Банско, но за това няма доказателства. Малко се знае и за живота му преди постъпването в манастир.
В послесловието на „История славянобългарска“ Паисий съобщава кои са били мотивите му да се захване с издирване на „забравените и погребани“ източници за историята на българския народ: Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния
Има творци, чиито имена се свързват с популярен литературен герой, създаден от тях, други — с определено естетическо направление, а трети — с цяла епоха. Паисий Хилендарски принадлежи към последните, защото няма българин, който да не свързва личността му със зората на националното ни Възраждане. С написването само на една книга монахът успява така да размести историческите