ЛЮБОВТА КЪМ РОДНОТО - НРАВСТВЕНА КРАСОТА НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ Романтичният ореол на древна фолклорна легенда обгръща художественото пространство на Петко-Славейковата поема „Изборът на Белоногата”. Обаятелният образ на красивата българка изпълва с възхита творческия поглед на автора, обърнат към духовната старина на народната памет.
"Изворът на Белоногата" е творба, която завинаги ще остане един неизчерпаем източник на размисли върху бита, труда и ценностната система на гордия български народ във времето на османското владичество. Произведението ни дава възможност да вникнем в моралните и нравствени идеали на българите до освобожденската историческа действителност. Композицията на творбата е
Българското достойнство остава завинаги “вградено” в художественото пространство на Петко-Славейковата творба “Изворът на Белоногата”. Красивата легенда за Гергана, останала вярна на любовта си към българското, звучи със стародавните гласове на митологичното предание, преплетено с нородно-песенните стихови послания на Славейков.
"Изворът на Белоногата" най-хубавата поема на българската възрожденска литература. Персонажите, композицията и художествените средства са заимствани от българския фолклор и народни мотиви. Сюжетната основа също е позната любовта на двама млади, заплашена от външни обстоятелства и защитавана с цената на саможертвата.
Петко Рачов Славейков е един от колосите на бълг. л-ра и един от "виновниците" за пораждането и развитието на бълг. националноосвободително движение. Чрез своето произведение "Изворът на Белоногата" той успява да вдъхне родолюбие и духовна подкрепа на своя народ, така нужни им за борбата срещу османските поробители
Петко Рачов Славейков се ражда през 1827 г. в Търново в семейство на стар занаятчийски род. Макар родителите му да са слабо грамотни, го възпитават от малък в дух на патриотизъм и свободолюбие. Начално образование получава в родния си град, в Дряново и Трявна.
Поемата „Изворът на Белоногата“ е публикувана за пръв път не в книга, а в периодичния печат. През 1873 г. творбата е отпечатана на страниците на списание „Читалище“, чийто редактор по това време е самият Славейков.
Петко Рачев Славейков е роден през 1827 или 1828 година във Велико Търново. Баща му е казанджия. Учи в Търново, в Трявна, в Свищов при Емануил Васкидович и в Елена при Никола Михайловски. Учителства в много градове на България. От 1864 до 1873 година живее в Цариград, където е
Поезията на Петко Славейков е изключително разнообразна по своя характер. Започнал като автор на любовни песни и сатири, той по-късно твори в духа на народната песен, създава гражданска лирика, сатири, епиграми, поезия за деца и т.н. Погледнати чисто литературно, стиховете на Славейков
През 1873 г. в списание „Читалище“ Петко Славейков публикува поемата си „Изворът на Белоногата“ — произведение, което разкрива обичта и преклонението на твореца пред силата на духа, благородството и нравствената извисеност на народа. Старинното предание за срещата при чешмата на Белоногата пренася през вековете с приказно-фантастичния си сюжет изконни черти от българската