Всеки народ има свои велики личности и гениални натури, както в историята си, така и в изкуството, и в литературата. В историческото развитие на българската литература със златни букви е написано името на гениалния поет и пламенен революционер Христо Ботев. Принуден от най – ранната си младост да живее далеч от родина, дом и семейство, той вкусва горчивия залък на скиталческия живот и тежката участ на чужденеца, и това още повече засилва вродената му любов към народ и родина.

С елегията “Майце си” Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник “Гайда”, редактиран от Петко Славейков. Един чувствителен, непримиряващ се с неправдите млад човек, надраснал идейно и духовно сънародниците си, самотен сред другите, в трогателна изповед пред майка си изплаква своите чувства и мисли, търси подкрепа и разбиране.

Христо Ботев е роден в Калофер на 6 януари 1848 г. в семейството на учителя Ботьо Петков и Иванка Дренкова. Неговият баща има решаващо влияние върху формирането му като личност още от детските години. Получил образованието си в Одеса, освен авторитетен педагог, даскал Ботьо е и книжовник,

При Ботев политическата, революционната и творческата дейност са в неразривно единство, те взаимно се подкрепят, допълват се. Това, което ги споява, е неговата идеология. Тя е формирана от напрегнатата обществена обстановка в родната земя през 60-те и 70-те години

Идеологическите възгледи на Ботев се оформят под влияние на различни фактори. Освен обстановката в Турската империя, която вече дава признаци на слабост, през втората половина на XIX век в много страни от Европа назряват радикални промени. На Балканския полуостров е неспокойно: въстават народите на Босна и Херцеговина

Ботев оставя малък брой лирически творби. Но ако се разгледат в хронологията на тяхното създаване, веднага се забелязва колко сложен и стремителен е пътят на идейното съзряване на лирическия му герой.

Стихотворението „Хаджи Димитър“ е отпечатано през 1873 г. във вестник „Независимост“, но според първия биограф на Ботев — Захари Стоянов, то е създадено по-рано, защото дълго преди публикацията авторът го е декламирал. Заглавието и споменаването на Караджата в самия текст свидетелстват за

Стихотворението „Обесването на Васил Левски“ е последната поетическа Ботева творба и единствената, от която има запазена чернова в личното тефтерче на автора. От нея са съхранени две печатни и отделно ръкописни редакции, между текстовете на които има известни несъвпадения.

Христо Ботьов Петков е роден на 25 декември 1848 г. (по нов стил – 6 януари 1849) в град Калофер. Баща му Ботьо Петков е един от най-известните учители по време на Възраждането. Малкият Христо учи две години в Карлово и Калофер, където баща му преподава, а през 1863 г. заминава за Одеса.

В съзнанието на всеки българин има две имена, които най-силно изразяват порива на цялата нация за свободен и достоен живот – Васил Левски и Христо Ботев. Техните образи са символ на героизъм и саможертва в името на една велика цел – свободно и независимо Отечество. Между тези два светли образа обаче има и една разлика.