В средата на 19. век Романтизмът вече е превалил своя връх, а Реализмът продължава да печели нови територии и да привлича нови талантливи автори. И точно в този момент се появява едно явление, чиято основна задача сякаш е да отрече всичко съществувало до този момент в областта на изкуството

Символизмът е най-старата, най-дълго просъществувалата и най-разпространената школа на модернизма. Неговата поява се свързва с творчеството и манифестите на поети като Пол Верлен, Артюр Рембо и Стефан Маларме, които през 70-те и 80-те години на 19. век оформят облика на новото направление.

Понятието модернизъм има широк спектър от значения. Най-общият смисъл, в който то се употребява, го представя като основен ориентир в историческите процеси. В подобна светлина с модернизъм се означава противопоставянето срещу някаква историческа епоха, която е отминала и е била преодоляна и изместена.

Все още проблемен и неразрешен докрай е въпросът за прехода и границата между модернизъм и постмодернизъм, който изследователите единодушно отнасят към втората половина на XX век, но не са така единодушни относно десетилетието на прехода. За страните в посткомунистически стадий проблемен се оказва подходът на марксическото литературознание към проблематиката на модернизма.

В най-авторитетните литературоведски енциклопедии и пособия тази проблематика е структурирана тъкмо в такава изследователска триада: символология, френски символизъм, европейски символизъм. В повечето речници на чуждите думи не е включено понятието символология, а мнозина въобще не подозират съществуването на подобна наука, изучаваща историята и теорията на символа като