Епопея на забравените - героичното в цикъла

Героичното е проблемен център на Вазовото творчество. Синтез на авторовата естетическа концепция за подвига и на художествения модел за неговото лирическо представяне е цикълът “Епопея на забравените”.

Епопея на забравените - величие и трагизъм

Иван Вазов е писателят, който в най-голяма степен въплъщава представата за български класик.Неговото творчество съдържа образци за трите литературни рода и за основните жанрове в тях.

Одата "Левски" - силата на словото

Тържествената приповдигнатост на словото е обусловена от жанрово-стиловите особености на одата. Монологът разширява своят автобиографичен смисъл и се превръща във философски размисъл за етичните норми на човешкия живот.

Под игото - духовното израстване на българския народ

Богатото многостранно творчество на Иван Вазов е сред най - забележителните по своята същност и значение явления в новата българска литература. Ярко свидетелство на народния живот, то носи най - прогресивните черти на съвременната ни литература

Иван Вазов - "Дядо Йоцо гледа"

Така възвеличаването на неоценената природа се превръща в творбата в основен елемент на Вазовата патриотична стратегия – да изгради чрез художественото познание за българската земя патриотично съзнание у своите читатели.

Патриархът на българската литература - Иван Вазов

Още приживе наричат Вазов "Патриарх на българската литература". Тази титла си остава най-краткото образно определение на неговото централно място в нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик.

Иван Вазов (1850 -1921)

Иван Вазов е роден на 27 юни 1850 г. в град Сопот като първороден син на търговеца Минчо Айваза и жена му Съба. Бащата има подчертано родолюбиво съзнание и възпитава голямата си челяд в любов към отечеството и във вярата, че Русия ще освободи България. От майка си бъдещият поет наследява любовта към народната песен и усета си за красивото. По-късно той ще каже за нея: „Ти два пъти ми майка беше“.

Иван Вазов – Народният поет

Титлата „народен поет“ често придружава името на Вазов. Той я получава още през 1895 година, когато празнува първия си юбилей, а през 1920 г. вече и официално е обявен за такъв. В повечето случаи това название се приема като израз на почит и уважение към огромния принос на Вазов за развитието на българската литература.

„Епопея на забравените“  – (Анализ)

Вазов пише стихотворенията от цикъла „Епопея на забравените“ в периода между 1881 и 1884 г. По това време основният патос на неговата поезия е свързан с мотива за забравените възрожденски идеали и подмяната им с материални ценности, най-често свързвани със звъна на „сухия метал“. Всъщност веднага след Освобождението националноосвободителните борби, достигнали своя апогей

„Епопея на забравените” – „Левски“ (Анализ)

Цикълът „Епопея на забравените“, и по-специално одата „Левски“, са писани в началото на 80-те години на 19. век – време, което е много близо до описваните събития, но и безкрайно далече от тях. Защото само няколко години след Освобождението българите забравят големите национални идеали и се впускат да уреждат материалния си живот. Темата за загубения идеал силно занимава Вазов.