Пейо К. Яворов (1878 – 1914)

Пейо Крачолов Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) е роден на 1 януари 1878 г. в гр. Чирпан. Баща му е занаятчия, а майка му – неука домакиня. До 1893 г. е ученик в Чирпан, а през 1895 година заминава за Пловдив, където учи в четвърти и пети клас на гимназията. През 1897 г. прекъсва учението си поради

Трите лица на поета Яворов

В един от своите фрагменти Атанас Далчев говори за подчертано театралното поведение на Яворов на обществената сцена. Такъв проблем наистина съществува - публичното битие на поетите от онова време и особено на Яворов, е белязано от идеята за изключителност. Всеки един от тях се чувства призван да изпълни някаква всенародна мисия, която не се изчерпва

„Подир сенките на облаците“

Творческото развитие на Яворов може да се проследи по книгите, които издава. През 1901 се появява сбирката „Стихотворения“, съдържаща социално ангажирани творби. През 1904 книгата е преиздадена с предговор от Пенчо Славейков, в който е очертан новият път на поета. Следват „Безсъници“ (1906) и „Прозрения“ (1908). В „Безсъници“ Яворов ни прави свидетели на

Пейо К. Яворов – „Арменци“ (Анализ)

Стихотворението „Арменци“ представя една позната за българските читатели тема, но показана от друга гледна точка. Вместо известните от стихотворенията на Ботев и повестта на Вазов „Немили-недраги“ български хъшове в Румъния виждаме група арменски бежанци. Това обаче го разбираме само от заглавието на стихотворението.

Пейо К. Яворов – „Две хубави очи“ и „В часа на синята мъгла“ (Анализ)

На пръв поглед двете стихотворения разработват различни теми. „Две хубави очи“ представя изповедта на млад мъж пред неговата любима, въображаемия му разговор с нея, чувствата, които поражда в душата му образът на любимото лице, събран в точката на очите – най-изразителната част от човека, разкриваща вътрешния му свят. Стихотворението „В часа на синята мъгла“

Пейо Яворов - биография и творчество (видео) - 10 клас

Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е бългаски поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска организация, смятан за един от найголемите български поети на 20 век. Използва псевдоними като Джемо, И. Крачев, Отело, Пейчо.