В своите разкази Йордан Йовков разкрива многоликия живот на българина, неговия трудов делник и светлия празничен миг на отдих. Представил различни човешки съдби, писателят споделя с читателя искреното си желание да открива красотата във взаимоотношенията между хората.

В юнашките народни песни е превъплътен и образът на Момчил като „добър юнак" - смел, силен, храбър, честен и благороден. Живял през първата половина на XIV век, Момчил отначало е войвода на недоволни бедняци. Впоследствие той става малък владетел в Беломорска Тракия със седалище Ксанти (днес град в Гърция).

Юнашките народни песни са важен дял от българското народно поетично творчество. Възникнали през XIV век, те прославят смелостта на народните закрилници. Героите юнаци в народните песни са като исполини от приказките, невероятни свръхчовеци.

Към едни от най-древните произведения на нашия фолклор се числят интересните и поетични песенни творби, в които се появяват най-различни митични същества - плод на примитивния мироглед и вярвания на българина. Това са митичните песни, повечето от които имат форма на лироепични поеми.

В лирическата битова песен „У Недини слънце грее” народният певец изразява възхищението си от физическото обаяние и духовната прелест на българката. В тази календарно-обредна песен, която се изпълнява по време на лазаруването, тържествуват възраждащата се природа през пролетта, непресъхващата любов, красотата и младостта, народната мъдрост.

Трудно е да се определи коя от „сестрите” е по-пленителна в поведението си и кое качество прави Айа предпочитан от автора персонаж. Още в началото Йовков подсказва мотива за своя избор. Айа е „по-малката сестра”. И по възраст, и по характер тя е истинско дете на природата.

„Руслан и Людмила“ е романтична поема изградена в духа на народната приказка. Великият киевски княз Светозар е устроил пир в чест на своята дъщеря Людмила. Трима кандидати претендират за ръката на красавицата – това са смелите рицари Руслан, Ратмир и Фарлаф, но Людмила избира Руслан. Князът одобрява избора на дъщеря си и тържеството се превръща в сватбено. Сладкогласният Баян обаче запява песен, която предсказва съдбата на двамата влюбени.

В търсене на магическия меч, Руслан попада в едно поле, където се сблъсква с огромна омагьосана глава, която му разказва следната история. Някога Главата е била безстрашен юнак като Руслан, но за зла съдба тя е имала по-малък брат, съперник и злодей, наречен Черномор. Бил дребен той, джудже с дълга брада, която го правила силен. Завиждал на брат си за високия му ръст, нищо че бил прост.

Главата моли Руслан да бъде великодушен и започва да разказва своята история. Казва му,че всъщност той е за съжаление, защото някога е бил безстрашен юнак, но за беда негов враг се оказва собственият му брат –Черномор. Колкото умно джудже с приказна брада е брат му, толкова е злобен и жесток. От малък му завижда за високия ръст. Освен това Черномор крие необикновени сили в брадата си и е непобедим докато тя е цяла.

Беше май 1762 година. Веселото пролетно слънце грееше над островърхите къщи на малкото ни градче. Баща ми Леополд Моцарт- композитор и оркестрант беше седнал над клавесина и композираше един малък менует. Самият архиепископ го беше поръчал за рождения ден на една от племенничките си. Като го завърши извика името ми през прозореца. С неудоволствие оставих двете момчета, с които си играех на двора и бавно се изкачих по високата стълба.