Нееднороден по жанр, разказът „Албена” на Йордан Йовков преплита любовни чувства и криминални деяния, индивидуални характери и колективни оценки, традиционни представи и неочаквани обрати в развитието на сюжетното действие. Застанали на кръстопътя между свободния избор на път и невъзможността да го

Човешката природа в своята естествена първичност е първоизвор на красота. От него ближат духовните сили за живот, който е страстен вик за обич и човешко щастие, носен като дълбоко вътрешно неудовлетворение от героите на Йордан Йовков в цикъла„Старопланински легенди”.

Много и разнородни послания отправя към читателската аудитория писателят Йордан Йовков чрез драматичния си новелистичен разказ с елементи на повест „Индже". Печатан първоначално в списание „Демократически преглед" през 1926 г., по-късно той е включен в сборника „Старопланински легенди", за да очертае параметрите на героичното.

Това е една романтична любовна история, разказ за непредвидимите завои на живота, за необяснимите приливи и отливи на душата, която така често се люшка сред заобикалящото ни пъстроцветие. Ако Индже и Шибил са изключителни личности, останали в народната памет с доброто и злото, то много от героите

Блуждае из българската литература един странен човек – Люцкан     “кротък и простодушен", „с безгрижна и безобидна душа на птичка божия", с поизвехтяло бомбе и редингот, подарени му от младия градски инженер. „Последна радост” е историята на Люцкан, един от поредицата мечтатели романтици в прозата на

Нравственият дълг на човека в обществото е основен художествен проблем в разказа „Серафим” на Йордан Йовков от сборника „Женско сърце”. Страданието на жената е мотив за действие на главния герой. Серафим уважава чувствата на жената - независимо дали тя успява да го убеди в истинността на страданието си, или подхожда плахо и несигурно към своята изповед.

Цикълът от десет повествователни откъса „Старопланински легенди” въвежда читателя в романтичния свят на Йовковото творчество. Това е художествена вселена, изпълнена с опоетизирана нравственост и високи естетически представи за красота. Битийното присъствие на естетическата категория красота е мяра за доброто и злото в духовната същност на Йовковите герои.

Много шедьоври в световната литература са сътворени в далечни от родината предели. Носталгично настроени, писателите претворяват и красивото, и вечното, дошло от миналото, съхранено от фолклора. Йордан Йовков, по време на седемгодишния си престой в Румъния, създава сборника „Старопланински легенди". 

В творчеството на Йовков нравствената духовна сила на човека винаги е свързана с човечност и красота в конкретно -историческото и непреходното ,в националното и общочовешкото.Доброто и красивото са основните акценти в творчеството на писателя.Доброто е в хармонизирането на отношението на човека със света.То е естественото, природното и родовото и е в съгласие с "вроденото" в човека.Доброто е в основата на цялостния човешки харакктер.

Станал известен още с първата си книга, Йордан Йовков е един от изявените български творци през двайсетте и трийсетте години на XX век. Йовковите разкази пресъздават войната и мира, легендарното отколешно време, населено с изключителни люде, и вчерашния ден на селото, присъствието на красотата и любовта в човешкия живот, вечното противоборство между доброто и злото в индивида.