Димитър Талев е един самобитен представител в българската литература, а романите му са истински бестселър в българската историческа проза. След прекрасната трилогия за великия Самуил Д. Талев създава четирилогия, обхващаща по-новата история на страната ни.

„Железният светилник” (1952) е първият роман от голямата тетралогия на Димитър Талев „Преспанските камбани” (1954), „Илинден” (1953) и „Гласовете ви чувам” (1966), Внушителна „семейна сага”, прераснала в истинска енциклопедия на народния живот, в белетристично пространно разгърната народопсихология.

Най-високото постижение в драматургичната практика на Добри Войников е „Криворазбраната цивилизация“. Написана в Букурещ през 1871 г. и поместена на страниците на списание „Училище“, а до края на годината излиза като самостоятелно издание. За първи път се играе в Русе още същата година, а по късно в Шумен, Търново, Казанлък и др. Войников подлага на присмех характерни

Наскоро след голямата чума през 1833 година Стоян Глаушев напуска родното си село Гранче и отива в големия македонски град Преспа. Причината е, че двадесетгодишният момък неволно е убил хрътката на бея, нападнала кучето му.

Романът “Железният светилник” на Димитър Талев разкрива бавното мъчително раждане на българското самосъзнание на жителите на град Преспа. Много и различни са факторите, съдействащи за пробуждането на българина от вековен робски сън.

Още в далечните времена, когато човекът се е появил на Земята, той се е стремял да опознае света, който го заобикаля. И го водело не празно любопитство, а желязна необходимост – за да оцелее в този свят, той е трябвало да го разбере, защото неизвестното плаши. Така се появяват митовете за Сътворението на света и човека – в тях сякаш светът сам се е представил на

Романът „Железният светилник“ (1952) е първата част от тетралогия, в която освен него влизат романите: „Преспанските камбани“ (1954), „Илинден“ (1953) и „Гласовете ви чувам“ (1966). Замисълът възниква още в края на 40-те години на 20. век като резултат от устойчивата тенденция, установила се в българската литература между двете световни войни – да се разказва за героичното минало

Действието в романа „Железният светилник“ протича в продължение на трийсет години. Всъщност в началото и края на книгата са споменати и единствените точни дати. В началото е казано: „Едва-що бе преминала голямата чума в лето 1833...“, а в края стои: „Преспа град. м. декемвриа лето госп. 1864.“ Това е времето, в което протича процесът, който обикновено наричаме Възраждане.

Конфликтите, движещи действието в „Железният светилник“, са няколко. Всички са предизвикани от съперничеството между „своите“ и „чуждите“. Проблемът е в това, че общностите, възприемани като „свои“, са няколко, разположени като вписани един в друг концентрични кръгове. Най-вътрешният кръг е този на рода. Хората, свързани с кръвни връзки, са единствените, които човек във всички

Основната задача на романа е да утвърди националното самосъзнание и самочувствие, като покаже, че българите не само са силен и достоен народ, но в някакво отношение са по-добри от своите поробители и асимилатори – турците и гърците. Да, вярно е, че българският народ е „заспал“ дълбок сън, който е резултат от живота му в „тъмни времена“. Този "дълбок сън“ му отрежда само