Ролята на паметта в живота на човешките общности

Да си припомним какво казахме за ролята на Другия в човешкия живот. Неговата най-важна задача е да служи за доказателство, че ни има – само когато се огледаме в неговите очи, ние осъзнаваме собственото си съществуване. Затова и човешките стратегии за самоутвърждаване най-често минават през утвърждаването ни в очите на другите. Възникването на общностите обаче има

Историята – основа на националното самосъзнание

За нас, съвременните хора, съществуването на нацията се разбира от само себе си. Откакто на Балканския полуостров са се срещнали придошлите от Изток прабългари с живеещите тук от няколко века славяни и са образували първата българска държава, България я има. И ние с гордост и самочувствие възприемаме себе си като наследници на тази държава, въпреки че в продължение на векове

Сюжетът на одата „Паисий“ и проблемът за миналото и паметта

Сюжетът на „Паисий“ следва същата схема, по което е построена и одата „Левски“. В усамотението на манастирска килия героят произнася дълъг монолог, с който дава израз на ценностите, в които вярва. След това тръгва да убеждава своите сънародници да възприемат тези ценности, защото само така ще постигнат мечтата си – да станат свободен и независим народ. Но докато при „Левски“

Конфликтът като сблъсък между паметта и забравата в одата „Паисий“

Конфликтът в одата има две измерения – външно и вътрешно. Външният конфликт е в борбата с гърците и тяхното желание да претопят българите, за да изсмучат кръвта им, подсилвайки по този начин националното си тяло. Това е стар конфликт между съседни общности. Но докато при сблъсъка на етносите опасността идва от похищаването на кръвта и живота чрез отвличане на жените

Героят на одата „Паисий“ като образец за следване

Всички герои от „Епопея на забравените“ са представени като образци за следване, съгласно древния модел на легендата. Но докато при Левски и другите герои от първата част на цикъла този модел се концентрира върху мъченичеството и саможертвата в името на голямата идея, образът на Паисий притежава съвсем друга характеристика. За разлика от светците мъченици, той

Образът на света, създаден от одата „Паисий“

Както при всяка легенда, образът на света, който одата създава, е дълбоко символичен. Най-важният символ в него е светлината. Спомняме си от изученото в 8. клас, че светлината е израз на божественото начало – самият Христос е оприличен на нея. А нейното предназначение е да победи тъмнината, израз на преизподнята, на дяволското и в крайна сметка – на смъртта. Оттук и вторият

Одата „Паисий“ като инструмент за изграждане на чувства, убеждения и нагласи

Ролята, която изиграва одата „Паисий“ при формиране на българското национално самосъзнание, е двояка. От една страна, голяма е заслугата на Вазов за възкресяване името на светогорския монах. Паисиевата „История славянобългарска“, известна сред народа като „Царственика“, е била популярна, за което говорят повечето от петдесетте съхранени преписа. Името на автора

Историята и смисълът на живота

Може ли историята да гледа към бъдещето? Не е ли тя преди всичко памет за миналото, което служи за основа на националното самосъзнание, давайки на общността знание за нейните корени и за успешно преодолените изпитания? Само че историята не е само знание за миналото. Тя е инструмент за свързване на миналото, настоящето и бъдещето. Защото всичко в нашия живот много бързо

Лирическият мотив и проблемът за миналото и паметта в стихотворението „История“

Характерна особеност на стихотворението „История“ е това, че в него присъстват почти всички мотиви от творчеството на Вапцаров. Тук са и грубият живот с тежките челичени лапи, и участта на обикновените хора с тяхната „проста драма“, и ролята на поета за осмисляне на живота, и въпросът за смисъла на човешкия живот, и тежкият труд, водещ до оскотяване, и противопоставянето между

Конфликтът като сблъсък на ценности в стихотворението „История“

Когато се говори за проблемите, свързани с миналото и паметта, най-често мислим за конфликта между паметта и забравата. С този проблем се срещнахме, разглеждайки одата „Паисий“ от Иван Вазов. В „История“ обаче имаме друг конфликт. Памет формално има – пожълтели страници, тежки клишета, натрупани през вековете грамадни томове. Тази памет обаче е дистанцирана, хладна, от нея