Общуването в лингвистичен, психолингвистичен и социален аспект

♦ Общуването е процес на: * взаимодействие между двама или повече индивиди е цел да се установят отношения и да се достигне до общ резултат; * обмен на информация, т.е. на предаване на някакво съдържание – както фактическо (факти, данни), така и емоционално (чувства, емоции), чрез: – вербални (езикови) средства – устни или писмени текстове; – невербални (неезикови) средства

Книжовният език и другите форми на съществуване на езика

■ Езикът представлява система от езикови единици – знакове, които се свързват по точно определени правила. Езиковите единици са от различен порядък: – звукове; – думи; – текстове. – морфеми; – изречения; ■ Как функционира езиковата система, може да се наблюдава пряко само в устната или в писмената реч в конкретни комуникативни (речеви) ситуации. ■ Езиците биват:

Езикова ситуация

■ Общуването чрез устни и писмени текстове протича в различни функционални сфери. Най-често се отделят битова, научна, делова, естетическа и медийна сфера. ■ Текстовете в различните функционални сфери се различават по: – типа на предаваната информация; - целта на общуването; – езиковите си особености.   ■ Езиковото общуване в отделните функционални сфери се различава и по

Социолингвистични характеристики на участници в общуването

• Общуването протича в конкретни комуникативни ситуации. Един от елементите на комуникативната ситуация са участниците, които може да бъдат наречени съкомуникатори: адресант (отправителят на съобщението) и адресат (получателят на съобщението). Съкомуникаторите могат да разменят ролите си на адресант и адресат в процеса на общуването. Друг важен елемент на комуникативната

Екстралингвистични и паралингвистични характеристики в устното общуване

Общуването е обмен на информация, представена чрез код (система от символи), който участниците в общуването владеят. Езикът е системата от символи, чрез които се предава информация. Речта е целенасочената съзнателна употреба на елементите от езиковата система в конкретна комуникативна ситуация. Тъй като общуването предполага обмен на информация, размяна на идеи, мнения, оценки,

Основни процеси в развоя на българския книжовен език

Днешният книжовен български език е наследник на първия славянски книжовен език – старобългарския, възникнал още през IX век и заел мястото си на свещен език наред със староеврейския, гръцкия и латинския. Като един от първите книжовни езици на Стария континент, няколко века старобългарският език изпълнява функцията и на международен книжовен език за редица народи

Тенденции в развоя на съвременния книжовен български език

Съвременният български книжовен език е официалният език в Република България. Статутът му е определен в чл. 3 на Конституцията ни от 1991 г. От функцията му на официален произтичат и правата и задълженията на българските граждани в езиковата сфера, посочени в чл. 36 на основния закон на страната ни (Конституцията): Чл. 36 (1) Изучаването и ползването на българския език е право

Българският език в мултикултурна среда

Според чл. 3 на Конституцията на Република България българският език е официален в страната ни. С присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., българският език става един от официалните езици на Европейския съюз. Българският език е: част от културното наследство на българския народ; първият славянски език със своя писменост (IX век);

Етикет и протокол в публичното общуване

Общуването е обмен на информация, представена чрез система от символи, която участниците в общуването познават и умеят да прилагат. Предаването на информация може да става с вербални (езикови) или с невербални (екстра- и паралингвистични) средства. Според функционалната сфера, ситуационния контекст, социалния контакт между участниците и темата, по която се обменя