Публикуваният през 1903г. разказ „Андрешко” е може би най-известното произведение на Елин Пелин и принадлежи към най-значимите разкази в българската литература изобщо. Творбите на автора се отличават със социален критицизъм, те представят моралните измерения на сблъсъка между града и селото,

За разлика от общностите, които организират съвместното живеене на хората на основата на неписани правила и ценности, предавани от традицията, обществата, като по-сложни организми, се изграждат на базата на писани закони и на институции, осигуряващи спазването на законите. Основната нужда, породила създаването на обществото, е желанието за постигане на общо благоденствие.

Основната цел, която преследва Христо Ботев и в поезията си, и в публицистиката си, и в обществената си дейност, е освобождаването на българите. Но той прекрасно знае, че свободата не се изчерпва с простото отхвърляне на политическото владичество от страна на Османската империя. Свободата е състояние на духа, способност да се вземат самостоятелни решения, защото в

Цялата поетическа, журналистическа и обществена дейност на Христо Ботев е посветена на освобождението на българския народ от османско робство. След близо стоте години от времето, в което Паисий Хилендарски за пръв път повдига въпроса за самоосъзнаването на българите като модерна нация, тя в голяма степен вече е създадена. С помощта на литературата, образованието

Конфликтът в „Борба“ е много ясно очертан. От едната страна е робуването на овехтялата „мъдрост“, изискваща от хората да се подчиняват на силните и богатите, да не се съпротивляват на злото, да продължават да робуват на тираните. От другата страна е правото на хората да се борят за своята свобода, за прогреса, за своето възраждане като човешки същества, за които доброто

Двете човешки страни в конфликта също са очертани така ясно, както и ценностните позиции. От едната страна са „свестните“, чиято гледна точка се изразява от лирическия говорител. Неговата позиция в никакъв случай не е неутрална. Напротив, той е заел решително едната страна на барикадата, а гласът му защитава позицията на онези „ние“, които са решени да умрат

Стихотворението „Борба“ е посветено на един чисто идеологически сблъсък. Идеите обаче са нещо абстрактно, докато целта на художествената творба е възможно най-силно да въздейства върху разума и чувствата на своите читатели, за да ги подтикне към действие. Ето защо светът, който творбата изгражда, е подчертано образен, символично разделен на лоша и добра половини.

По времето, в което е писано стихотворението „Борба“, задачите, стоящи пред българското общество, са насочени към реализиране на една конкретна цел – политическото освобождение на България от османско владичество. Поради това идеологическият заряд на стихотворението, което не призовава пряко към борба с конкретния враг, остава малко встрани от основните настроения на епохата.

Модерната държава съществува, за да осигури общото щастие и да гарантира спазването на човешките права. Прякото значение на думата „министър“ е слуга, служител на общия интерес. Но за да може правителството да изпълнява своите функции, то се нуждае от ресурси – да се грижи за образованието, за здравето на хората, за спазването на обществения ред. За осигуряването на тези средства

„Андрешко“ е един от най-популярните разкази на Елин Пелин. Подобно на Бай Ганьо името на неговия герой е станало нарицателно за човек, който хитрува и не иска да изпълнява задълженията си към държавата. Но тази характеристика е също толкова пристрастна, колкото и онази на комунистическото тълкуване, което представяше случката като израз на класовия конфликт в българското общество