Конфликтът като сблъсък на позиции в разказа „Андрешко“

Конфликтът в „Андрешко“ често е представян като класов. От една гледна точка „лошият“ е съдията, защото иска да вземе и последното притежание на бедните селяни. От друга гледна точка „лошият“ е Андрешко, защото хитрува и гледа да се измъкне от гражданското задължение да се плащат данъци. Както казахме обаче, тези две гледни точки виждат само половината от проблема. С други думи, това

Героите на разказа „Андрешко“ като страни в конфликта

Основната причина за разразяването на конфликта в разказа е неспособността на двамата герои да погледнат на другия като към човешко същество, забравяйки съсловните си предразсъдъци. Оттук идва и разминаването в оценката на двамата герои, погледнати от различни позиции. Защото тази оценка идва от също такъв възглед за живота, който вижда в другия само типичен представител

Образът на света, създаден от разказа „Андрешко“

В съгласие с основния конфликт, около който се върти проблемът в разказа, е и образът на света, създаден от него. В този образ ясно се открояват две страни – едната, която е създадена от човека, а другата е природата. Както вече знаем, описанията на природни картини играят важна роля в разказите на Елин Пелин. В много случаи те коментират представената случка, създават емоционалната

Разказът „Андрешко“ като инструмент за изграждане на чувства, убеждения и нагласи

„Андрешко“ е едно от произведенията на българската литература, което предизвиква най-противоречиви оценки. Както показва съпоставката между статията „За едни майка, а за други мащеха“ и „Андрешко“, сам Елин Пелин взема страната на бедния и онеправдан народ, противопоставяйки се на държавата, която обвинява в социална нечувствителност, лицемерие и преклонение

Изкушението „Власт“

Един от най-сериозните проблеми на властта се състои в психологическата готовност на човека да я приеме. При властовите отношения винаги има две страни – властници и подвластни. Както видяхме, всяка от тези позиции е свързана с другата – властниците са поставени на върха, за да служат на общността, а тя, от своя страна, се нуждае от властта, за да бъде силна и единна.

Сюжетът на притчата „Приказка за стълбата“ и проблемът за обществото и властта

Както при всяка притча, сюжетът на „Приказка за стълбата“ трябва еднозначно да изрази някакъв универсален морален принцип. В случая това е поуката, че и най-доброто намерение, и най-високата мисия може да се загубят, по пътя към върховете на властта, когато този път се подчинява на правилото „целта оправдава средствата“. И когато този, който се изкачва, не притежава

Конфликтът като сблъсък на позиции в притчата „Приказка за стълбата“

Конфликтът в „Приказка за стъблата“ има две измерения. В основата на всичко е изначалният конфликт между плебеите и патрициите, между тези, които са заграбили всички житейски блага, и обречените да мизерстват и слугуват. Този конфликт е характерен за епическия героичен модел и обикновено се разразява в пряк двубой между представителите на „нашата“ и „чуждата“ общност, в който

Героите на притчата „Приказка за стълбата“ като страни в конфликта

Конфликтът в „Приказка за стълбата“ има две страни. Първата, която нарекохме „епическа“, е свързана с изначалното противопоставяне на двата свята – света на плебеите и този на патрициите. Според комунистическата логика единият от тези два свята трябва да изчезне, защото е присвоил всички житейски блага и е оставил останалата част от човечеството да търпи неизмерими страдания.

Образът на света, създаден от притчата „Приказка за стълбата“

Характерният за притчата начин за въздействие е да внуши някаква нравствена поука чрез иносказателно тълкуване на едно условно, но претендиращо за абсолютна достоверност събитие. В усилието да разбере алегоричния смисъл на иносказанието читателят всъщност осъзнава поуката, която после пренася в собствения си живот. Именно тази особеност на притчата изисква образът

„Приказка за стълбата“ като инструмент за изграждане на чувства, убеждения и нагласи

Притчата „Приказка за стълбата“ е написана от Смирненски в последните седмици от живота му и е резултат от лични разочарования на поета. В момент, когато е бил болен и се е нуждаел от помощ и подкрепа, негови другари, които са били силни в партията, са показали, че съдбата на един конкретен човек, пък бил той и най-големият поет на комунистическото движение, не ги интересува.