В краткото житейско време между 25 декември 1847 и 20 май 1876 година (6 януари 1848 – 1 юни 1876 по нов стил) през националния ни небосклон преминава едно явление, което действително може да бъде сравнено е комета – ярката и необичайна творческа и революционна фигура на Христо Ботев. Самоотвержен деец на българското освобождение и бунтар по природа; огромен интелект

Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) оставя творчество, пъстро и в жанрово, и в тематично отношение. Започва писателския си път със стихове, става известен с проза. Пише за възрастни (къси разкази, стихотворения в проза, фейлетони, хуморески, хумористични очерци и повести) и за деца (приказки, стихове, басни, фантастичен роман в две части). Името му се свързва най-вече

Пословичен с импровизаторския си талант, Христо Смирненски оставя твърде обемно за краткия си живот творчество. Първите му публикации датират от 1915 г., а през 1923, ненавършил 25 години, умира от туберкулоза „млад и зелен", както с безпощадна самоирония пророкува във фейлетона си „Как ще си умра млад и зелен“. След дебюта през 1915 г. в хумористичния вестник „К’во да е“ младият

Поезията на Христо Ботев е емблематична за българската литература. Тя отразява целия му вътрешен свят, в който бушува истинска буря, която може да затихне само когато свободата бъде постигната дори и с принасянето в жертва на живота. Свободата и смъртта в Ботевата поезия са две философски категории, които са взаимносвързани и натоварени с дълбок смисъл. Свободата

Разказът „Андрешко“ е сред най-обсъжданите Елин-Пелинови творби, написана през 1903 година и отпечатан в списание „Просвета“. На следващата 1904 година е включен в сборника „Разкази“, том 1. Повод за написването му е истинска случка за солидарност между селяните. Един каруцар нарочно счупил каруцата си, за да не може съдебния пристав да отиде при селянина, когото търсел.

Темата на разказа „Андрешко“ е взета от живота на обикновените селяни. Елин Пелин е определян като „певец на българското село“. В разказа Андрешко – каруцарят разбира защо съдия-изпълнителят е тръгнал към селото. Прави се, че е объркал пътя и оставя съдията в блатото, като през това време може да отиде и да предупреди своя съселянин за грозящата го беда. В този на пръв поглед прост сюже

Андрешко трябва да закара съдия-изпълнителя в селото, за да може представителят на властта да секвестира/да изземе/ житото на селянина Станоя. От думите на съдия-изпълнителя проличава, че мрази селяните и ги смята за лъжци. Андрешко, обаче, не закарва съдията в селото, а го оставя в едно блато. Така ще може да предупреди съселянина си за грозящата го опасност.

Христо Смирненски създава „Приказка за стълбата“ през 1923 година, докато е в санаториума в Горна баня, където се лекува от туберкулоза. Творбата е от късното му творчество и писателят я създава заради разочарованието към партийните функционери от кооперация „Освобождение“. Те му отказват средства, необходими за лечението му в Горна баня. Какви са вашите асоциации,

В „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски се достига до обобщение за човешкото общество, в което съществува зло и именно то успява да подмами човека. В какво се изразява злото? Един млад и дързък човек е тръгнал да се изкачва по стълбата, воден от добри намерения, но по пътя си нагоре трябва да заплати съответната цена за изкачването. Трябва да се има предвид, че образът