Смъртта като дълг

Готовността да се приеме смъртта, е най-важният отличителен белег на героичното поведение. Още от древни времена тя се е проявявала в акта на мъченичеството, познат ни от житията на светците. Те обаче затова са светци, защото се отличават от обикновените хора. Те са нещо изключително, което им дава и привилегията да вършат чудеса. Обикновените хора нямат такива

Лирическият мотив и проблемът за живота и смъртта в стихотворението „Новото гробище над Сливница“

Стихотворението „Новото гробище над Сливница“ е част от Вазовата стихосбирка „Сливница“, написана по повод победата на България в Сръбско-българската война. Самата война избухва в резултат на Съединението между Княжество България и Източна Румелия, което не се харесва на тогавашните велики сили и най-вече на Австро-Унгария, за която не е изгодно на Балканите да има голяма

Конфликтът като сблъсък на ценности в стихотворението „Новото гробище над Сливница“

След като лирическият говорител е обяснил причините за смъртта на героите, неговият възторжен тон изведнъж се пречупва от горчивия въпрос възклицание „Но кой ви знай, че спите в тез полета!“. Както и в други творби от този период, с които поетът иска да изгради някоя страна от образа на отечеството, неизменно изплува мотивът за забравата.

Героите на стихотворението „Новото гробище над Сливница“ като страни в конфликта

Макар и ненатрапчиво, но в стихотворението присъстват образите на четири типа хора. В центъра са, разбира се, героите, паднали в изпълнение на своя отечествен дълг. Но както вече се каза, тяхната смърт не е самоцел. Тя е резултат на волята им да защитят някого и нещо. Но тези, които загиналите са защитавали, не са единна общност. От една страна са близките на покойниците, споменати

Образът на света, създаден от стихотворението „Новото гробище над Сливница“

Както и в други творби на народния поет, образът на света, който се създава от тях, е сложна смесица от историческа конкретност и символно обобщение. Още заглавието на стихотворението показва, че става дума за една конкретна война и за един точно определен подвиг – голямата битка при Сливница, в която българската армия успява да отблъсне сърбите и така да реши изхода на войната.

Любовта е живот, а омразата – смърт

Откакто се помнят, хората се опитват да победят смъртта. Защото осъзнават, че тя има символично значение. Смъртта не е еднаква за всички. По един начин се възприема тя, когато човекът си отива в съгласие с космическия ред. Съвсем друг е случаят, когато смъртта е следствие на хаос, омраза и междуособици. Хората искат да избегнат именно тази смърт. Ненапразно във всички религии основната

Сюжетът и проблемът за живота и смъртта в повестта „Крадецът на праскови“

Повестта „Крадецът на праскови“, както всяка повест, иска да съсредоточи вниманието на читателя към някакъв значим човешки проблем, произтичащ от необходимостта героите да се справят в някаква сложна ситуация, правейки различни морални избори. Въпреки че произведението разказва за едно от най-трудните и сложни времена в българската история – Първата световна война

Конфликтът като сблъсък на ценности в повестта „Крадецът на праскови“

Конфликтът в повестта „Крадецът на праскови“ наистина е всеобхватен. Той се проявява най-малко на три основни равнища. Първото е сблъсъкът между традиционните патриархални ценности и естествената нужда на човека да реализира себе си като човешко същество. По принцип традиционният морал не е нещо непременно лошо и назадничаво. В него има много разум и житейска

Героите на повестта „Крадецът на праскови“ като страни в конфликта

В повестта „Крадецът на праскови“ има сравнително малко персонажи. Освен Елисавета, Иво, полковника, ординареца и старата слугиня, които са откроени индивидуално, на фона на действието са показани хората от града, пленниците, децата, войниците в казармите. Специално място заемат двамата разказвачи – младият „автор“ и съседът учител, през чиито очи читателите стават свидетели

Образът на света, създаден от повестта „Крадецът на праскови“

За да постигне основната си въздействена задача – превръщането на единичната история в универсален нравствен урок, повестта „Крадецът на праскови“ изгражда един сложен и многопластов образ на света, видян през различни гледни точки. Ако се запитаме кой всъщност разказва тази история, ще установим, че в повестта говорят трима разказвачи. Първият, когото условно можем да наречем „автор“