Всъщност какво е природа? Оказва се, че отговорът на този толкова прост въпрос не е никак лесен. Давани са безброй определения, но напоследък учените сякаш са склонни да се обединят около следното: „Природата това са всички онези неща на света, които възникват от само себе си, без да са създадени от човека.“ Това определение повдига няколко въпроса, които човекът е осъзнал още в дълбока

Както помним от изученото в 8. клас, една от главните особености на образа на света, изграждан с помощта на митовете, е неговата двоичност. Светът се мисли като място, формирано от сблъсъка на противоположни сили: светлина – тъмнина, високо – ниско, ляво – дясно, земя – вода, земя – небе, мъжко – женско, добро – зло и т.н. Една от най-важните опозиционни двойки в тази поредица

Едва ли има читател на стихотворението „При Рилския манастир“, който да не е усетил въздействието на повтарящия се като заклинание рефрен „сега съм у дома“. В същото време още във втория стих се срещаме е определението „диви“. Нима може дивото да бъде дом? Не противоречи ли това на хилядолетното противопоставяне между „опитоменото“ културно пространство на дома и „дивото“

В изброяването на мотивите, разработени от одата „При Рилския манастир“, стигнахме до ненатрапчивото, но достатъчно ясно откроено противопоставяне между две състояния на битието. Както знаем, основната задача на одата е да утвърди някакъв идеал в живота на човека, някакъв нравствен или битиен принцип, който да служи като ориентир и пример за следване.

Очертаният в стихотворението „При Рилския манастир“ конфликт е представен от двамата основни участници в „разговора“. От едната страна е лирическият говорител. Той отправя своето похвално слово към природата най-вече заради това, че се чувства част от живота синджир, оплел го в своите безсмислени страсти и борби. Този факт не е подчертан, но достатъчно ясно личи от някои

Стихотворението „При Рилския манастир“ е пример за популярния през 19. век жанр Ода възхвала на природата. То е изградено според класическата реторична схема – въведение, в което е описана обстановката (описанието е пределно точно, почти документално), и е поставена своеобразна теза чрез възклицанието „сега съм у дома“. След това идва аргументацията, в която се редуват два вътрешно

Писателите Елин Пелин, Емилиян Станев и Йордан Радичков, които като ловци цял живот общуват с природата, ясно са осъзнали главната нейна особеност – тя е безразлична към човешките представи за добро и зло. Природният закон е жесток. Както казва Емилиян Станев, в природата властват неравенството, експлоатацията и убийството. Така обаче ги наричаме ние, хората.

Когато се среща с „Градушка“, читателят обикновено има усещането, че вижда описана една конкретна случка от реалността – дотолкова разказът е жив и непосредствен. Историята на творбата обаче е съвсем различна. В анкетата си с проф. Михаил Арнаудов Яворов твърди, че конкретен повод за написването на творбата няма. Той по-скоро е искал да изрази една обща идея за трагичния

Втората част представя една съвсем друга картина на света и насочва не към природните стихии, а към сътрудничеството между човек и природа. Природният цикъл – зима, пролет и лято – се е слял с цикъла на човешкия труд. Отделните годишни времена са не просто различни състояния на природата, а са част от човешките усилия и затова усмивката на човешкото лице и надеждата в сърцето

Двете страни в така очертания конфликт са също така ясно и недвусмислено представени. От едната страна е природата с нейните две лица – доброто и злото. Доброто лице на природата е в предвидимата смяна на сезоните, към която човекът се е нагодил и която е намерил начин да използва за собствените си цели. Зимата е време за почивка както на хората, така и на земята, напоявана