Главни букви

Всяка същност (предмет, обект), която се схваща като “лично” име, се пише с главна буква. С главни букви се изписват двойните лични и фамилни имена. Колебанията при двойните лични имена

Използване на реторични стратегии в публични изказвания

Публичното изказване по граждански проблем е аргументативен текст, предназначен за устно официално общуване по време на дискусии, конференции, чествания и др.

Пунктуационни норми при простите изречения - 11 клас

Обособените части се изразяват чрез причастия, деепричастия, прилагателни и съществителни имена и изпълняват синтактичната служба на определения, обстоятелствени пояснения, приложения и др. Разграничават се от останалите части на изречението чрез препинателни знаци - запетая, тире, скоби. Пунктуация при обособените части:

Звуковете

Най-малкият езиков знак е звукът. Не всеки звук обаче се използва като знак. От милионите варианти, които човешката уста може да издаде, хората са обобщили един сравнително ограничен брой звукове, разпознаваеми от всички. Тези обобщени представи за звуков знак, се наричат фонеми. Затова делът от науката за езика, който ги изучава, се нарича ФОНЕТИКА. Звуковете в езика се делят

Думите

Най-важните езикови знакове са думите. Те са съставени от един или няколко звука, образуващи формата на думата. С така получената дума се означават различни явления от действителността – физически (земя, небе, вода) или идеални (любов, мисъл, добро, зло). Така между думите и явленията от действителността се установява отношение на означаване (референция).

Частите на речта

В процеса на общуване думите имат различни функции - да назовават явления от действителността, да определят техните качества, да изразяват действия и състояния, да заменят имена, да служат за връзка между думите и т.н. Разгледани според тяхната функция, думите се наричат части на речта, а делът от науката за езика, който ги изучава, се нарича МОРФОЛОГИЯ.

От думите към изречението

За да предаваме информация с помощта на езика, думите се комбинират в изречения, следвайки правила, негласно приети от хората, заедно със също така негласно приетите значения на думите. Тези правила се изучават от онзи дял на науката за езика, който наричаме СИНТАКСИС. Основното правило, което се спазва в процеса на комбинирането на думите в изречения, е съгласуването.

Изказвания и текстове

За да се осъществява успешно общуването между хората, не е достатъчно думите да се свързват само в изречения, притежаващи логичен и завършен смисъл. В процеса на общуването е нужно да се отчитат и други обстоятелства, в които то протича – участници, време и място, цел, предмет и тема, ответна реакция. Съвкупността от думи, отчитаща тези обстоятелства, се нарича изказване

Eзикова култура

Думата „култура“ е латинска и означава нещо обработено – в древността са я използвали, за да означават обработването на земята. Постепенно след това, идеята за обработването, грижата, усъвършенстването, съдържаща се в понятието „култура“, започва да изразява и преносен смисъл, за да разграничи човешкия от природния свят. Днес под „култура“ разбираме духовната дейност

Езикова грамотност и функционална грамотност

Думата „грамотност“ произлиза от гръцката дума gramma, означаваща „буква“. В обичайното разбиране грамотността се свързва с умението на човек да чете, пише и смята на даден език. В едно по-широко разбиране обаче думата грамотност се използва, за да се означи умението да се възприемат и съставят писмени текстове, като се спазват всички норми на книжовния език, така че текстът да бъде