По сила, дълбочина и всеобхватност на изображението на българското село Елин Пелин все още няма напълно равностойни съперници, независимо от това, че автори като Ивайло Петров и Йордан Радичков доразвиват и от дистанцията на изминалото време и настъпилите промени даже полемизират с някои теми и образи от неговото художествено наследство.

Разказът “На оня свят” е съвършен в своята простота.Той разказва за пътуването на дядо Матейко на оня свят, но всъщност разкрива реалистичните земни отношения. Този разказ доказва, че простата случка у Елин Пелин е обществено важна, тя води стремително към онова, което е било. В разказа промяната идва с узнаването на дядо Матейко, че в рая няма кръчми.

Социалната съдба на чове­ка е общата проблемна и тематична база, която обвързва художественото повествование в разказите на „На оня свят” и „Мечтатели”. Иронично шеговитият тон на Елин Пе­лин в разказа „На оня свят” създава усе­щане за особена нравствена сила и ус­тойчивост на главния герой дядо Матей­ко, който с лекота надмогва несретата на своя живот, но и без страх поема пъ­тя към отвъдното. Прекрачва границата между реално и имагинерно с душа, свет­нала от радост.

Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация ориентирани към проблемите на българския селянин. Връзката автор – текст при него се осъществява на ниво селска действителност. Сам отрасъл в селска среда, писателят познава битието на отрудения българин. В статията си “Как пиша” творецът споделя: “… един писател се оформя в средата, в която живее, в епохата, в която се ражда

Творчеството на Елин Пелин откриваме реализъм и дълбоко познаване на българската душевност.Като майстор-разказвач писателят побира авторските си послания в къси, но наситени в емоционално и смислово отношение художествени творби. Разказите в сборника “Под манастирската лоза” са част от класическата проза на Елин Пелин. Замисълът е в пряка връзка с проблемите на времето.

Елин Пелин е писател, откърмен от настроенията на 90-те години на миналия век и началото на нашия век. Той принадлежи към най-талантливите представители на критическият реализъм в нашата литература.Дошъл в литературата ни с оригиналната дарба на разказвач, протестиращ и човечен, той създава дълбоко реалистично творчество, което представлява богато изображение на селото.

Проблемът за нисходящия развой на родовите генерации във времето е трайна тема в световната литература (“Антигона”, “Еглетиерови”, Буденброкови”, “Форсайтови” и мн. др.). Нейно идейно ядро е мотивът за семейния грях и неговото изкупление. Той се отъждествява с кръвосмешение (Едиповия грях), детеубийство (“Медея”), отцеубийство, братоотстъпничество и т.н. Въпросът за фамилната вина в повестта “Гераците”, довела до нравствения разпад, е дискусионен в българската литературна критика.

В творчеството на Елин Пелин българското село е синтетичен образ, обединяващ различните естетически лица на човешкия свят – идиличното, трагичното и комичното. Той е изграден чрез синхрона на две противоположни гледни точки върху селската битност – социално-критическата и романтико-естетическата. Те обуславят двата основни типа герои в неговите разкази – социални персонажи, разкрити в конфликт с властващото безправие, и романтични чудаци, пребиваващи в света на приказните фантазии и нестандартни творчески начинания.

Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация ориентирани към проблемите на българския селянин. Връзката автор – текст при него се осъществява на ниво селска действителност. Сам отрасъл в селска среда, писателят познава битието на отрудения българин. В статията си “Как пиша” творецът споделя: “… един писател се оформя в средата, в която живее, в епохата, в която се ражда

Пресъздавайки разнообразието на селския живот, Елин Пелин открива сюжети, които отварят по-задълбочен психологически поглед за селската душа. Неговият селянин е герой в пълния смисъл на думата - личност, която изживява пълноценно различните вълнения, човек с богата и сложна душевност. Още от самото начало на разказа на Елин Пелин – „На оня свят” – читателят бива въведен в една съвсем обикновена, проста обстановка.